БОЖИИТЕ ХЪЛМОВЕ
Трех королей разгневал он
и было решено,
что надо гибнет Джон
Ячменное зерно...*
и было решено,
что надо гибнет Джон
Ячменное зерно...*
Къде ръжта е, Боже, най-зелена
и онзи дъжд, сънуван неведнъж,
момичето, за мен предназначено,
нима не съм заслужил като мъж!
Стоя – плашило древно, и треперя,
и плаша само пилците, нали! –
а хълмовете ти мълчат вечерно
и дъжд над мен не иска да вали.
Вали в Париж и Лондон, и Чикаго,
цял ден на юг, в Йоханесбург вали
а в Кралството бесилото ми стягат,
източват с кремък ножове, стрели.
Но пак ще се заровя сам в земята
на елфите с Вълшебната гора
да мине Зимата и по-нататък,
но само от любов да не умра.
И после да израсна като жито,
за да омесят утрешния хляб,
децата да се връщат при бащите
и всеки тук да им е като брат.
И после да израсна като жито,
за да омесят утрешния хляб,
децата да се връщат при бащите
и всеки тук да им е като брат.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 26 oct. 2006 – edited by 26 oct. 2019
–––
* Робърт Бърнс на руски. Бел.м., tisss.