БОЖИИТЕ ХЪЛМОВЕ

БОЖИИТЕ ХЪЛМОВЕ

Трех королей разгневал он
и было решено,
что надо гибнет Джон
Ячменное зерно...*

Къде ръжта е, Боже, най-зелена

и онзи дъжд, сънуван неведнъж,

момичето, за мен предназначено,

нима не съм заслужил като мъж!

Стоя – плашило древно, и треперя,

и плаша само пилците, нали! –

а хълмовете ти мълчат вечерно

и дъжд над мен не иска да вали.

Вали в Париж и Лондон, и Чикаго,

цял ден на юг, в Йоханесбург вали

а в Кралството бесилото ми стягат,

източват с кремък ножове, стрели.

Но пак ще се заровя сам в земята

на елфите с Вълшебната гора

да мине Зимата и по-нататък,

но само от любов да не умра.

И после да израсна като жито,
за да омесят утрешния хляб,
децата да се връщат при бащите
и всеки тук да им е като брат.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 26 oct. 2006 – edited by 26 oct. 2019

–––

* Робърт Бърнс на руски. Бел.м., tisss.