ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1638.)
Нямаме нищо друго освен любов на земята./ Не допускай да ни обгърне студът!/ Много далеч все още/, и без значение къде/, покажи ни, че те има/. След много време, в края на една гора/ – в гората на спомените/, появи се неочаквана/. Хвани ни за ръка/! И ни спаси. – Жак Превер (1900-1977)
6 apr. 2011
ЕФИМЕРИЙ*
Свърши кафето в кутията, свърши ми чаят,
цигарите – и те на привършване, редеят,
Октомври изнизва се, животът – също, скучая,
оттук-насетне как ли ще е... нямам идея.
Две-три мечти ми се търкалят захвърлени,
паяжини красиво обрамчват прозореца –
иде ми да се грабна и заедно с мъртвите,
да се запилея и аз нейде из Космоса.**
Отсъствието едва ли ще се забележи –
младостта е весела, празнична, шумна!
Навестиха ме тези дни внезапно копнежи
и любовта ти... Ах, Сладко мое безумие!
Пловдив – европейска столица на културата
Plovdiv, edited on 11 sep. 2024
–––
* Жаргон. От църк. речник: Свещеник, комуто е ред да е дежурен за ежедневно служение през седмицата.
.jpg)
** След като мислещите българи се запиляха по чужбините, а тук останаха отродници и бивши доносници на Държавна сигурност да ни мътят главите с личните си драми, все някой трябва да се заеме с духовните работи на България. Бел.м., tisss.
.jpg)
