Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 29 март 2014 г.

Art Poetica - СИЛАТА НА ИЗКУСТВОТО


Женица някоя си, отлитайки за чужбина,
посвети на съпруга си следните редовце,
писани от сърце,
не нарочно, а непорочно някак,
макар несръчни от гледна точка
строгите правила на Поезията с голямо П.
(кой знае що е поезия, прочее):

"Мили - пишеше романтичната съпруга -
жена ти днес отлита за Швейцария,
а ти със здраве остани си във България.
Ще бъда там, де шумни водопади
и въздух свеж се стелят на талази,
да си припомня, че съм още млада,
а тебе, мили, Господ да те пази!
За мене ти недей да се тревожиш,
а виж да си ми верен, ако можеш,
тъй както аз до гроб ще съм ти вярна".

Мъжът посланието мярна,
забучено с кухненския нож върху масата,
почеса си дръгливо и рече:

"Брей, хептен я втасахме, човече,
щом и Дулсинея стихове прописа,
на зле отива държавата ни, 
та чак ме втриса".

И за да си оправи някак настроението,
хлътна отсреща - в заведението,
където в компания от знойни моми отбрани
и приятели верни
затисна дълбоко кървящите си рани
и своите съмнения черни
с долнопробно вино и кисели краставички,
за да забрави някак, че жена си още обича.




Пловдив, ок. 1992 - 30 март 2014 година