ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (539.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (539.)  

  ...образователната система казва, че всички можем да бъдем победители с дебели задници; ала не ни е казвала за живота на улицата и самоубийствата, или за ужаса на някой, който тъгува на някакво място сам, недокоснат, назаговарян, поливащ някакво растение. Хората не са добри едни с други, хората не са добри едни с други, хората не са добри едни с други; предполагам, че никога няма да са. Не моля да са, но понякога си мисля за това... – Чарлз Буковски (1920-1994)*

  10.10.2010. 

ПОРАСНАХА

Пораснаха и двете дъщерички:

едната – въглен, другата – пшеничка. 

Отлитнаха... и стаята ми няма, 

усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И вече няма за какво да споря, 
да се гневя, изобщо, да мърморя. 
Как всичко се оказа равно-равно, 
притихнало и някак си безславно! 

Къде останаха въздишки, врява, 
и всъщност, вече що ли ми остава, 
освен на мъничкото си балконче 
да седна като уморено слонче 

с кафенцето в ръка, с онази книга, 
за четене която все не стига 
уж времето, а ето има време 
да я чета, но нещо ми се дреме

и мисля да поспя, очи притворил, 
да се завърна в детството отново, 
когато Пловдив беше толкоз прашен, 
а пък у мен хлапакът тъй безстрашен,

че влизаше в двубои най-различни 
естествено и с жестове цинични, 
а после го пердашеха до кръв, 
но си остана пак герой и пръв, 

че никога без бой не се предаде... 
Рискуваме, нали, кога сме млади; 
а днес, уви!... тъй плаши самотата 
и няма смисъл даже суетата.

Децата – отлетели от гнездото, 
и ти ненужен виждаш се, защото 
ти липсва някогашната им врява 
и само спомените ти остават. 

Наоколо гъмжи от идиоти, 
ала това все пак ти е животът 
на българин в обречена държава, 
която и сълза не заслужава?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 8 apr. 2021

–––

* Вж. http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=317 Бел.м., tisss.