ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1101.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1101.)

    Никой друг освен влюбеното момиче не съзира върховното величие на мъжете. – Анаис Нин (1903-1977)

  21 noe. 1991*

РОГАТА

Скрити в уютния здрач от погледи любопитни,
мъж и млада жена разговарят в нощта.
Те не знаят защо са си нужни,
но греши, който мисли, че това е любов.

За какво му е тя?
За какво й е той?
Тя си има у дома своя Аполон.
Той си има своето Разочарование
и това е извор на неговите страдания,
поради което се налага тя да му звъни
и да си мисли за него в почивните дни,
когато няма как –
ах! – когато няма как
да му звънне тайно в полунощния мрак
и да започне онази безкра-а-айна верига
от въздишки и думи, като взети от книга.

Седнала по турски върху плюшения диван,
за всичко-за всичко тя иска да му разкаже,
от което той се чувства някак по-важен,
и въобще – мъничко поласкан.

Да, обаче когато съпругът е вкъщи,
тя все намира за какво да се мръщи,
и щом го отпрати от семейния дом,
като орел се спуска върху онзи телефон
и в слушалката задъхана съобщава нещо,
от което на мъжа отсреща му става горещо
и към Небесата очите си печални обърнал,
пита Господ бог с поглед посърнал:

– О-о, Боже!
Какво става с нея?
Какво става с мене?
Какви са тези проблеми по никое време?
Тя не е моя.
Тя, значи, е чужда,
а пък аз от моето момиче си имам нужда...
Но моето момиче с някакъв тип ми изневерява,
и значи, онези двамата там какво да ги правя,
освен да си посипя кратуната с пепел
и света да гледам свирепо,
и да грача 

сам в здрача,
и да казвам, че нищо ми няма,
когато свят ми се вие от тази измяна.

* * *

И авторът – като вижда така разклонени
рогата му, Господи! – ей такива големи,
се пита: Ще издържи ли мъжът и докога
на онзи съпруг да не сложи подобни рога?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 noe. 2022

Илюстрация:

- Актрисата Ан Хатауей (1982).

- "Отчаяният", Гюстав Корбе**.

POST SCRIPTUM

  – Ама че любовни терзания! Вярно, не знаеш какво искаш.

  – Пропуснала си да забележиш кога е писан текстът. Преди време на приятел, който беше изправен пред подобен проблем, важен за мъж, уважаващ себе си, а не отрепка, дадох акъл да не се измъчва, защото където наистина е Любов, всичко останало е на заден план. Нормално е за мъж да се изправи пред този проблем и да търси отговор.

  – Знам кога си го писал. Сетих се за после, когато всичко е станало така, както ти си го искал и нищо не си направил, за да се изпълни докрай мечтата ти.

  – 21 ноември всяка година за мен е особена дата. Тогава за първи път се сблъсках с проблема. Момичето настояваше веднага да се разведе и да се оженим, а и дъщерите ми ме обвиняваха, че не съм го сторил. Защото я харесваха.

  – Още ми е чудно защо!

  – Бях вече щастливо разведен, наглед не би трябвало да имам проблеми. Но реших, и това съм настоявал през всичките години, когато сме се срещали с нея – че не бива да си разваля семейството. След като откри подходящия, по нейна преценка, мъж, тя се разведе и половин година по-късно повторно се омъжи. При срещите ни по нейно желание, след като вече пак се беше омъжила, а аз – наранен, странях от нея, все пак не пропускаше да ме обвини, че съм се правил на вегетарианец, когато е предлагала да се съберем като съпруг и съпруга. Двайсет години разлика са си двайсет години, а тя бе прекалено хубава и проч. Навсякъде, където сме сядали да пием кафе, правеше впечатление на околните, че цялата грееше. А моят modus vivendi е монашески – едва ли би й харесвало да живее с монах, който предпочита да си седи сам вкъщи и там да чопли неговите нещица, докато на нея й се шеташе по света – тъй както виждам, и теб ти е присъщо. В известния роман "Богат, беден" на Ъруин Шоу има образ, подобен на този тип съпрузи. Човекът по цели дни е в студиото да си пише романите, докато влюбената в него съпруга ходи по танци с веселата си компания. И не казвам, че съм бил прав. Истината за мен е, че никога не съм се виждал като идиот, който би станал повод (не причина) семейството да се разтури заради нещо дотолкова неуправляемо, каквото е любовта... Знам и че зад гърба ми сред познатите и близките си създаваше легенди за мен, май толкова бе влюбена! Приятелките й ме гледаха с респект, говоря за две-три от най-близките й приятелки. Доста време, след като вече се разделихме, получавах послания, че съм й помогнал да премине през един от трудните периоди в живота. Може би защото и ти си 100% процента жена, едва ли ще ме разбереш; ама те харесвам точно затова. Мъжете и жените сме различни, и в това различие е тръпката. Да, момичето винаги е право, но истинският мъж не би се възползвал от слабостта й 

  Пловдив, 16 февруари 2020 година

–––

* В течение на десет години, в които тайно сме се срещали, на тази дата правеше или купуваше лакомство и на свещи сме празнували деня, когато за пръв път сме се любили. С друга мярка мерят времето жените.

** Гюстав Корбе (1819-1877) – един от вдъхновителите на по-късното поколение художници импресионисти,

вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%B5 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1100.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1100.)

    Царете също тръпнат пред смъртта –

   от нас те нямат участ по-щастлива, 
   макар че образът им се отлива

   като печат на пръстен сред пръстта...*

  28 apr. 2010 

БОГАТ-БЕДЕН 

Аз не зная защо, за кого си родена,
но животът е всъщност само игра –

онзи влюбен бил в теб,

ти си влюбена в мене

и не зная защо ти е шапка с пера.

И не зная защо си в копринена фуста
и защо този ален пристегнат корсет,
когато при нас си е голо изкуство,
 стих вакханален на влюбен поет.

Ще те галя таз вечер,
ще стенеш, ще чакаш
като змей да се плъзна в нежния скут,
а съседът отсреща ще пуши сам в мрака
като жрец под звездите, обхванат от смут.

Той си има законната вярна съпруга,
вечеря в сервиз от злато и кристал –
била си му само една пеперуда,
сега си му извор на смъртна печал.

Щом тръгнеш от мен утре тиха и бледа,
с таксито на вторник в кошмарната дреб,
мъжът от двореца с гняв ще ме гледа,
като беден, напуснат от муза поет.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 13 noe. 2022

–––

* Райнер Мария Рилке (1875-1926), из "Плач по Йонатан", бел.м., tisss.