ВЪВ ТЪНКИТЕ ТИ МРЕЖИ УЛОВЕН
Във тънките ти мрежи уловен,
със себе си не знам какво да сторя -
животът се изнизва като ден
през юли, зад прозореца затворен.
Така е тихо, от сатен е вечерта,
навярно бих си тръгнал безвъзвратно,
готов със свойте грехове да се простя
и тъй за двама ни да уредя нещата.
Достатъчно е, че те има, знам:
където и да съм, пак ще те мисля;
човек навярно е най-много сам,
когато, влюбен, любовта потиска.
със себе си не знам какво да сторя -
животът се изнизва като ден
през юли, зад прозореца затворен.
Така е тихо, от сатен е вечерта,
навярно бих си тръгнал безвъзвратно,
готов със свойте грехове да се простя
и тъй за двама ни да уредя нещата.
Достатъчно е, че те има, знам:
където и да съм, пак ще те мисля;
човек навярно е най-много сам,
когато, влюбен, любовта потиска.
Пловдив, 13 юли 2012 година
.jpg)
