петък, 15 ноември 2019 г.

СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА

СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА

  Едно далечно лято ми се наложи да ремонтирам покрива на старата къща в Тригорци, село на двайсетина километра от Балчик. Когато вдигнах керемидите и започнах да разковавам нагнилите от дъждовете и слънцето дъски, под някои от тях с изненада откривах костици от врабешки телца... И тогава си помислих нещо, което сега ще ти съобщя, защото такива мисли не се забравят: тези врабци се бяха сгушили да умрат в самота, само да са по-далеч от цвъртежа на шумните врабешки ята. Какво благородство, боже мой!

  Докато сме още в шоуто Живот, няма място за отчаяние и приказки за старост. Два дена се чудех как да ти го кажа, че да не вземеш да ми се обидиш. Нима оставихме в миналото желанието да се любуваме на женска плът и женски чар, да ни изкушават целувки и любовни прегръдки?!

  Бъди здрав и самоуверен! И не забравяй да се любуваш на живота.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2 avg. 2006 – edited by 16 noe. 2019
–––
* Илюстрации: 
1. Край река Марица зад железопътния мост край пловдивския Захарен комбинат, снимка от 1976 г.
2. На летен ученически лагер в с. Бойково през 1982 г. с Пламен Желязков (1947) – художник и колега в първото училище, дето ме назначиха след изгонването от младежкия пловдивски вестник "Комсомолска искра". Г-н Памполин, както го наричат състудентите му, наши общи приятели пловдивски художници, ми дари за Гергьовден, с.г. голяма цветна картина с изрисуван цъфнал магарешки трън. Като го попитах от какъв зор ми е магарешкия му трън, каза: "Ами че това си ти с твоя бодлив характер".
3. Край пловдивската Гребна база през лятото на 1980 г. с Васил Бармов (1943), метранпаж (онзи, който подготвяше за печат вестник "Комсомолска искра"), готин приятел. Кръсти сина си на мое име, че да ми мязал по нрав. Така каза, като го попитах що не си кръсти сина с хубавото име на баща си Никола: "Не искам да мяза на баща ми, искам да прилича на теб". А Васко си бе опак човек и чешит, случвало се е неведнъж да разплаче коректорката на вестника Ева Егинлиян (1940-2018), която си беше слънчево, кротко арменско момиче; а и знаехме, че си кореспондира лично с великия френски актьор Луи дьо Фюнес, но наш Васил все намираше повод с пиперливите си шеги да я нарани, например, наричаше я "отломка нищожна" по стихотворението на Пейо К. Яворов "Арменци" . Вж. https://blitz.bg/obshtestvo/otide-si-izvestna-blgarska-zhurnalistka_news588171.html Бел.м.,tisss.

ДА СИ УЧТИВ С НАГЛЕЦА Е СИЛА

ДА СИ УЧТИВ С НАГЛЕЦА Е СИЛА

  17.09.2004.

  Днес е именният ден на двете ми дъщери. Християнската философия, колкото и парадоксално на пръв поглед, е оптимистична по природа, защото нейна основа са Вярата, Надеждата, Любовта. Кръстих дъщерите си Вера и Надя по традиция, която е завещана от Гълъб, по-голям брат на баба ми по майчина линия. За единствения оцелял от големия Хаджи-Трендафилов перущенски род вече съм разправил в тази хронография. Имената за щерките си заех от понятия, възвисяващи живота, като му придават духовен смисъл. Древногръцкият хедонизъм ми е близък с упованието си в живота като стремеж към удоволствия, докато в католицизма, например, Иисус е страдалческия образ на героизма и мъченичеството, и оттам е типичната католишка назидателност към човека, оковаването ни в догми, в пищни религиозни ритуали на отказ от свободолюбие, от всякаква чувственост извън раболепието пред бога.

  Раболепие пред властта иде от страха у малодушния, лицемерието у фанатика е склонно да унижава, разхожда надменен всеотдайността си към идоли. За мен  християнството като подход към живота е жизнено, защото възприема минаването през физическата болка и през оскърбленията като път към укрепване във Вярата, Надеждата, Любовта пред пред самодоволната надменност на фанатика идиот.

  Завчера седнахме с Емил
* в готиното квартално кафене на ъгъла край шосето за Асеновград, което препуска успоредно с коловозите на пловдивската Сточна гара. Бъбрихме за печатаря от Рогош и за книгата ми. "Обади му се – поучава ме Емил. – Ей го къде е Рогош, на твое място, ще отида с колата в Рогош, да разбера докъде е стигнала работата." Не ми се видя притеснен, че именно той, приятелят Емил, стана причина да се хвана на въдицата на измамника Чонов, понеже Чонов нямал клиенти за печатницата си, та да бера куп ядове, когато едва ли не вече сънувах най-чакания си личен празник от десет години насам – да си видя книгата "Ламски" в ръцете на масовия българин на цена символична**, която и при пълна разпродажба едва ли би ми покрила разходите.

  Да приемеш унижението, измамата за възлово събитие, което те пречиства, нима е мекошавост. И аз бих се оплаквал по кръстопътищата и по площадите на света с разкървавена уста и изранено тяло, и аз бих си късал дрехите и посипвал главата с пепел. Но защо ми е този театър? Дирещият съчувствие преди всичко сам себе си унижава. Съчувствен хленч, кършене на пръсти ли са ти нужни? – бих попитал този нещастник. Сърцевината на страданието е пропита от нежност. Научаваш колко сме уязвими за злото, как доверчивият човек винаги си остава уязвим, защото по себе си мери. 


  Как да постъпиш, когато нагло лъжат, ограбват те и те унижават? Смири гнева си. Замълчи. Не прави резки жестове. Събери се първом в себе си, и няма да сбъркаш, отложиш ли отговора си. Ние сме нетърпеливи, желаем мигновено да отвърнем, да изравним тутакси сметките; но когато си се вчепкал здраво с онзи наглец, уж за да го надмогнеш, това зло се просмуква в твоето съзнание, заразява те с бесовете си. Затаяването, притихването, чието друго име е смирение, е далеч по-далновиден отговор. Обстоятелствата се менят, животът не спира; затова изчакай талантливо деня си, кога циреят ще нарасне до такава степен, че да се спука пред еуфорично крещящото множество от излъгани българи. И тогава вече ще можеш сам рани да почистваш, потрошени съвести да превързваш, да изправяш пълзящите да стъпят отново върху собствените си нозе и да погледнат към небето като свободни хора.

  Чумата иска от нас устойчивост, търпение, за да я надживеем. Да останеш верен на себе си, когато си заобиколен от бесове, то е да си знак, че има и друг, много по-уравновесен начин да се справим с бедствието. Неочаквано и за себе си откривам жестока хубост в умението да бъдеш учтив с предатели, без да ставаш предател на мисията, заради която си на този свят.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 15 noe. 2019
____
* Емил Калъчев (1932-2010), дългогодишен редактор в пловдивското издателство "Христо Г. Данов".
** 9,90 лв. за екземпляр на книгата "Ламски" (496 стр., над сто илюстрации). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...