ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (740.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (740.)

  И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Защото в много мъдрост има много досада; и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст

 9 avg. 2011 

МУЦУНАТА ОСТАРЯВА, МЕРАЦИТЕ НЕ! 

Сутрин, когато посягам да се обръсна,
един тип от огледалото ме гледа навъсен,
и какво съм му сторил, Боже мой!
Какво иска, защо сърдит ми е той?

Муцуната остарява, мераците не!
Над мен е все същото недостижимо Небе
и все същите ветрове между ушите
карат хората да са ми люто сърдити.

А момичетата са така изкусително привлекателни,
че съм спокоен – не се е сгърчила още душата ми
и лудите пламъчета, които те излъчват насреща,
ме хвърлят в океана от страсти горещи.

Муцуната остарява, мераците не!
И съм все още все хлапак, все още дете
на мимолетни чувства и грехове изкусителни,
въпреки опита и знаците предупредителни,

И вече разбирам: докато съм в техния плен,
има неясен смисъл да ме има и мен –

да тичам като жребче по зелена морава,

докато непостигнатото ме изкушава.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 sep. 2021