четвъртък, 28 април 2016 г.

Публицистика - КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (1.)

Младата еврейка Естер*
КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (1.)

    Подробности от книгата** на Дитрих Шваниц. Първо, авторът ми е една "голяма любопитна подробност". Израства, както отбелязват издателите, сред меноитските миньори в Швейцария. Изучава английска филология, история и философия в Мюнстер, Лондон, Филаделфия, Фрайбург. От 1978 до 1997 г. е професор по английска литература в университета в Хамбург. С романите си "Университетското градче" (1995) и "Кръжокът" (1998) Шваниц се явява най-известният критик на немската политика във висшето образование и печели милионна публика. 

    Пише го върху задната корица на книгата, следвано от фрагменти възторг из немскоезичната периодика в огромни тиражи "Ди Цайт", "Дер Шпигел", "Ди Велт" наред с мнение на бившия президент на Германия Роман Херцог. Ето от въпросния Херцог нещо, което нашите първи хора в образованието и културата, както и нашият г-н Президент, могат да си турят зад гърба като ковьорче към портрета на Левски:

Гоблен "Васил Левски" 

    Знанието днес е най-важният източник в нашата страна, бедна на суровини. Знание обаче може да почерпим само с образование... Затова е необходимо да се съсредоточим върху най-същественото и да направим достояние на всички обширните духовни познания.

    Жалко, че похваленият – хамбургският професор по английска литература хер Шваниц тъй оскъдно знае за българите: че не сме ни унгарци, ни гърци и прочие. Чудни неща, драги интелектуалци! Засвидетелстват ни нейде откъм Западна Европа внимание в научните си обзори, а родни издатели превеждат и тиражират очебийни неистини за нас, без да им трепне окото... Хамбургския професор мога да разбера (някакви си българи, хайде де!...), ама редактор, че и редколегия в наше мило родно издателство не.

    Това между другото. То очевидно културата у нас от села и махали до висшата администрация в държавата наред с образованието все е "между другото". Зам.-министър на културата ни например е госпожа***, автор на цинични чалга-текстове. Нормално...

    Любопитни подробности в пейзажа на европейската цивилизация според проф. Шваниц.

    1. Исус (Христос) е роден около 7 г. пр. н.е., физически издъхнал на кръста около 30 г. сл.н.е., което ще рече, че на кръста е разпнат не 33-, а 37-годишен. Историята около раждането на Исус напомня мита за раждането на Херакъл, извънбрачен син на Зевс от омъжената за Амфитрион Алкмена. Само дето Богородица, преди да зачене Исус, е девственица на 16 г., мисля...

    От апостолите на Христос четирима са рибари (две двойки братя: Петър и Андрей, Яков и Йоан), Матей бирник, останалите – от простолюдието: Филип, Вартоломей, Тадеус, Симон, още един с името Яков, Тома, Юда.

    2. Мария Магдалена и още две жени свалят тялото от кръста, ритуално го умиват, мажат с благовония и полагат в семейната гробница на Йосиф от Ариматея, който Йосиф от Ариматея бил заможен мъж.

    3. Павел преди това с прозвището Савел Разбойника бил фанатично злостен враг на християните. По време на епилептичен припадък (най-вероятно) в една от наказателните си експедиции паднал от коня и за три дни ослепява. Когато зрението му се връща, решил да стане християнин, приел името Павел.

    Савел/Павел иде от аристократичен род, образован човек е, за разлика от оная дузина ученици, които Исус в плътския си образ привлича за християнската кауза. Убит е Павел при император Нерон, оня с театралните изцепки, който запалил Рим, естетически за да се любува на величествената илюминация, очарован от горящите квартали на Вечния град. Поне това твърди за Нерон легендата. Фактически Павел е основател на Църквата, чиято мощна йерархична структура напомня (да не кажа: повтаря!) йерархията на римския легион от епохата на Гай Юлий Цезар.

    4. До 1066 г. в Англия се говори и пише на староанглийски.

       5. Принципът на феодализма е първообраз на днешната политическа партия с нейните структури, субординация, хоругви за литийни (партийни) шествия и агитки за привличане на електорат. Обещават се всякакъв род благини, които обещания тутакси подир избора се забравят. Партийният лидер раздава привилегии срещу вярно служене или роднинство; в наше време принцип, известен като Кръговете от фирми на Ахмед Доган, не че г-н Доган му е изобретател, а че имаше поне доблестта да ни уведоми на висок глас, та ехото от оназ негова лакърдия в едно тв-шоу отеква и ще се препредава от урва на урва и от век на век**** вероятно докато изобщо я има България. Такива изявления не се чуват ката ден.

Доган: Пътят на България за Европа минава през Босфора*****

    Та значи, партийният лидер не раздава току-тъй привилегиите на властта и правото за достъп до кайнака с парите. Когато пада от власт, най-близките му съратници или го убиват да се не мъчи, или го оставят в разкошната му вила край Рим или друго кътче по-далеч от суетата и пазарната глъч, долитаща от фоайето на парламента и коридорите на правителството******.

    6. За Свещената Римска империя, т.е. за възобновената Римска империя. На Коледа в 800 г. папа Лъв коронясва Карл Велики (войнствено дребно човече с великански идеи) за император с красното име Пипин. Просъществувала до 1806 г. империята, когато, според уважаемия Шваниц: "Наполеон е причина Свещената Римска империя да се саморазпадне". Ето как ставали тез работи! Появява се лют корсиканец, офицер артилерист от градчето Аячо, и хоп... хилядолетната империя взела, че се саморазпаднала. 

    7. За Германия като държава се заговорва едва подир 1871 г. Обединяващо звено в случая са езикът, културата и... поезията. Невероятно! За французи и англичани понятието нация се определя от политическата принадлежност към държавата, а не от езика и културата, нито от етноса.

     8. Манастирът е висша форма праведен живот за християнина. Островче на цивилизацията през Ранното Средновековие (550-850 г.).

        9. Тривиум (граматика, логика, риторика) или квадриум (геометрия, астрономия, аритметика, музика) изучават студентите от средновековния университет в Париж, Оксфорт, Кембридж, Падуа, Прага.

    10. Ренесансът, според Шваниц, е свързан със сексуалната свобода: когато дамите напуснат светилището на женствеността Кухнята и поемат по улиците сексуално разкрепостени, великите империи рухват. Като знае нашият българин кои дами из Светата Кухня наизлязоха по улиците, политиката и родните медии напоследък... какво ли ни чака, Отечество любезно, как хубаво си ти!

Пловдив, културна столица на Европа за 2019 г.
    Следва
Plovdiv, 11 oct. 2004 – redact. 29 apr. 2016

_____
Асуир (Ксеркс I), крал на персите, чиято империя се простира от Индия до Египет след поражението на вавилонците, вдига пир за своите хора в крепостта Суса, за да покаже богатството и великолепието си. Когато кани съпругата си Астин да покаже хубостта си пред гостите, гордата царица отказва. Царят й забранява всякакво присъствие и се разпорежда най-красивите млади девици в земята му да бъдат доведени. Младата еврейка Естер е сред момичетата, избрани да се покажат за прослава на царския харем и да се подготвят да прекарат нощта с владетеля. Eстер го покорява с изключителната си красота и чар, и той я прави царица. Владетелят издига верния си помощник Аман, чието семейство е антиеврейски настроено, до поста първи министър. Когато евреинът Мордохай не пожелал да коленичи пред Аман като всички останали, разлютеният Аман е обзет от омраза към еврейския народ; прокарва закон евреите да бъдат преследвани и убити в определен ден. В отчаянието си Мордохай търси помощ от Естер. Тя рискува живота си, като посещава върховния владетел без негово съгласие; същата нощ Аман е поканен на вечеря на тримата. Като открива еврейското си потекло, Eстер разказва за планираното от Аман избиване на евреите и получава от владетеля прошка за народа си. Аман е обесен на бесилката, издигната по негова поръка, за да бъде екзекутиран Мордохай. Владетелският указ е неотменим, Асуир позволява на евреите да се защитават от враговете си, които те в крайна сметка покоряват. Мнозина евреи се завръщат в Светия град и започва възстановяването на Ерусалим. Вж. https://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=en&u=http://www.imdb.com/title/tt0168331/&prev=search
** Речник на общата ни култура, изд. "Архимед", 2002 г. Превод: Недялка Попова и Елисавета Кузманова, редактор Пламен Паскалев.
*** Надежда Захариева, съпруга на поета Дамян Дамянов (1935-1999).
**** Финален стих
във Вазовата ода "Опълченците на Шипка" за 11 август 1877 гот войната между Царска Русия и Османската империя.
***** Вж.http://vek21press.com/index.php/2015/12/25/dogan-opasnost-bulgaria/

****** Цит.съч., с. 60. 

Публицистика - ТОЧКА НА ПРЕЧУПВАНЕ

Българско момиче, художник: Снежина Славова
ТОЧКА НА ПРЕЧУПВАНЕ

    07.10.2004

    За доверието... Доверие иде от "вяра", нещо от рода на "вярвам в тебе". Аргументите, които хранят доверието ни, са повече свързани с интуицията, не с логическото систематизиране на факти и разсъждения. Е, добре, излъгал си се в някого, но защо бързаш да го обвиниш? Грешката – ако изобщо е грешка, е у тебе. Ти нещо си недовидял, недоразбрал у човека отсреща.

    Можеш ли да проумееш неговия стил в отношенията му с тебе! По-често то е непосилна работа, пък и помисли! – струва ли си усилието? Виж, да промениш подхода си към тоя "грешник" е напълно в твоите възможности. Първо, нежно го отстрани от себе си, без да нападаш с думи и действия. Със замълчаване, сдържаност, учтива студенина дай да разбере (ако иска и може да разбере), че не си вече същият. Дръж го – от разстояние макар, под око. Защото може и случайно да се е изкушил да те ограби, или е бил в трудна ситуация и – лъжейки, се е отървавал от някое голямо зло.

    Не те съветвам да съдиш, но и не те съветвам да му простиш, докато не усетиш, че е проумял греха си и е дошъл да се покае.

    Наранили са те, но не си в слаба позиция, забраниш ли си да огласяш света с хленч и вайкане. Хората стават лоши често от душевна слабост, от недоимък на духовна енергия. Наглецът винаги е в състояние да те излъже, понякога – и неведнъж, но това неговото е Пирова победа.

    И най-злият някога е бил добър човек; вършейки зло, извършил е предателство първо спрямо себе си. Ако погледнеш нещата от тоя ъгъл, няма да ти е трудно да се въздържиш от тежки думи. Животът е богат на възможности, срещаме какви ли не изненади, често това са неособено приятни срещи. Върши, каквото трябва, да става каквото ще!
*

    Непрекъснато научаваме нещо ново, цял живот се учим; ако можеш, учи се от човешката слабост и склонността ни към грехове, и надявам се, не ще съжалиш. Преодоляното Зло, ако не те е съсипало, те прави силен духом, по-смирен външно, вътрешно – пламенен във вярата и съчувствието към човешкия ни род.

    Направил си добро на изпаднал в беда, а първата му работа подир вдигането от калта, е вместо да благодари, да захапе ръката, с която си му дал подкрепа. Е, що очакваш! Нормално. За нашите географски ширини и паралели то си е често срещан отговор. Всичко е наред, когато същият много специален някогашен твой приятел ръси глупости, заканва се да те осакати, че да го помниш, докато си жив.

    Който те е наранил – колкото и странно да изглежда, ти е дал възможност себе си да изпиташ, да преосмислиш и пренаредиш вътрешното си пространство, оръжията и войските си да строиш за сражения, където тепърва предстоят твоите победи и завоевания... дори над такава мижава работа, като посредствеността в приятелството.

    08.10.2004

    Снощи със зетя и двете ми щерки отбелязахме десетия рожден ден на внучката Невена. Това хлапе засега ми се нрави по характер. "Моя семка е!" – изпитвам тържеството на човека в сянка, каквато роля ми допада: да съзерцавам битката между Добро и Зло на арената, все едно съм сред Платоновите философи на трибуната, пред национална драма, която на живот и смърт се разиграва и у мен.


    Продължих с книгата на немеца Шваниц, почти връстник (роден в 1940 г.), и в текстовете му откривам остроумие, съчетано с ирония и шеговитост; и това ми харесва. Откривам още, че българите сме бяло петно, terra incognita в пейзажите му на Европейската култура. Вина ли е или пропуск, мисля си. От тоя пропуск ученият европеец не губи; губим ние, размесени като аморфна маса в представите му откъм от Централната и Западната част на континента с образи на жизнени малокултурни нации от Изтока. Не ни го казват, но за подреденото западноевропейско общество явно българите сме част от източното варварство. И симпатични в скудоумието си образи на любимци за Българската нация, като Азис, Бойко Борисов и пр., съвсем си идват на мястото. Минава ми през ум дяволската мисъл: че На запад ни бъркат със столипиновския крадец, с измамници от гетата, с хора, които първи изпъплиха от Живкова България и като Бай Ганьо разнасят славата ни на простаци по света.

    Ами че какво културно достолепие сме демонстрирали дотук от 1876 г. насам! Кланета, издевателства, Бай Ганьо, Христо Стоичков с ония жестове и ругатни по футболните терени на света... Как легендата да съчетая с ръкомахащия псуващ кавгаджия насред зелената морава!

    Политиците ни, с редки изключения, блестят като леке върху брюкселска дантела. Тълпи от бедняците на България, проституиращи наши момичета по западноевропейските магистрали, градове и курорти, групи за изнудване и обир, за възползване от облагите на Западна Европа, парвенюта, домогващи се към западната аристокрация на духа, подмазвачи, хитреци с манталитет на селски тарикат. Просташки се пъчим с разюздан "морал" във всякакви сфери на живота: от спорта до подправяне на банкноти, от ракия менте до просещи помощ от Запада и отстъпки, които западният гражданин не е длъжен да ни прави.


Художник Жан-Леон Жером: Клеопатра пред Цезар (1866)

    Лъже-демокрацията тук налагат под форма на чалга и циганско веселие. И това е продукт, който в момента изнасяме към Европа, за да внесем стари коли, дрешки и технологии на управление. Управленските структури тук облагодетелстват тесен кръг "наши хора", те са показни, не действащи. Образованието ни е в хаос от 1945 г. когато дедовците на днешните управляващи са се възкачили на власт. Семейството като институция за възпитание на младите е в криза. Медиите ни изнасят на преден план образци за личен успех на кокошкари, като банкера Левон Хампарцумян, травестита Азис, мутри, кръжащи около и във властта: все тарикати с нисък морал и високи претенции.**

    В същото време големите личности на нацията си отиват. Хайтов, Николай Гяуров, Радой Ралин, Христо Фотев, Александър Геров, Иван Радоев, Йордан Радичков, Валери Петров, Тончо Жечев, Георги Джагаров и пр. значими за нацията българи излязоха от живота омерзени, неразбрани, изоставени. И понякога то личи дори когато парвеню ги отрупва с титли и предвзета възхита, характерна за сноба.

    Образец на съвременния "българин" е отреклият се от българския си корен нагаждач спрямо силните на деня, англофил или русофил, влязъл в обществото на заможните, изживяващ се като аристократ – типичният новобогаташ, назидателно вирнал пръст към милиони бедстващи сънародници.

    Най-доброто от Българската нация се съхранява в средите на самотни бедни хора, философстващи край стадо овце или в занемарено дворче и къщурка, които най-добре знаят, че животът на повърхността е суета, а в дълбините нравственост.


Plovdiv, 7-8 oct. 2004 – redact. 28 apr. 2016
____
* Личният девиз на Лев Н. Толстой (1828-1910).
** Вж. едноименната статия: http://www.kyokuten.net/index.php?IDMenu=960&IDLang=1

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...