Дъщери йерусалимски! Черна съм, но съм хубава като шатри
кидарски, като Соломонови завеси... – Цар Соломон, из "Песен на песните", от Библията
11 avg. 2017
ОНАЗИ НОЩ...
Онази нощ как светеха бедрата й,
щом гостите си тръгнаха онази нощ
и хлопнах подир тях вратата си,
да не усетят колко ставам лош!
Лоза със сок налети са гърдите й.
От аромата им в екстаз, опиянен,
докато ми разказваше тъгите си
и колко всъщност е далеч от мен...
В онази нежна шия бавно впивах се,
нослето й погалих със солен език,
докато тя под мен като змия се виеше
и молеше: "Почакай, мили, само миг!
Не мога да те любя, вече съм омъжена
за другиго, не искам да съм в грях,
животът и без това е труден, тъжен".
Отвръщах й със саркастичен смях.
Ала ръцете й по мене се усукваха,.
Гърба ми с остри нокти изподра,
когато в нея бавно се промъквах аз,
изпаднал в плен на нейните бедра.
Косите й на августовски зной миришеха
онази нощ – след празника ми, и така,
заслушан в учестеното й дишане,
я галех мълком с трепетна ръка.
По-тежък и от кораба "Титаник", там
потъвах в бездните й чак до сутринта.
Завинаги заседнах в онзи Тихи океан
от женска хубост, страст и самота.
Пловдив – най-древното селище в Европа
Plovdiv, edited on 31 jan. 2023
Илюстрации:
- Огюст Роден (1840-1917), "Целувката".
- Огюст Роден, "Мислителят" (1880-82).
–––
* 3. Влечи ме, ще се завтечем
подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се
радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те
обичат! (преди стих 4., цитата най-горе).
Камий Клодел (1864-1943)
** В далечната 1883
г. Алфред Буше представя 19-годишната Камий
Клодел в ателието на мосю Огюст Роден. Камий учи скулптура в Академия Колароси
(Académie Colarossi) при Буше, а по онова време в Екол
де-Боз Ар не са допускани жени. Тя е нежна и млада, с лазурно сини очи,
големи и плътни устни, дълги и гъсти, златисто-кестеняви
коси. Връзката на Огюст и Камий
продължава повече от десетилетие. Въпреки творческите й постижения, тя си остава
самотна и неразбрана в любовта, и въпреки невероятния талант,
който притежава, издъхва неизвестна и в самота..Бел.м.,tisss.
Децата са най-доброто, което сме били в състояние да създадем и да възпитаме, но това човек научава, едва след като се сбогува с редица изгубени илюзии. – Аноним (1947)
31 jan. 2013
ЛАВАНДУЛОВИЯТ ХЪЛМ*
На първата от двете ми дъщери
Мила дъще, морето е голямо и ти се страхуваш, но аз съм тук, държа те за ръчица и всичко съм готов да ти обясня, да ти разкажа за онова, което зная.
Животът е голям, дъще, и твоят баща стори много – много грешки стори твоят баща, преди да се родиш и след това. О, колко хубаво е да си жив пред морето!
Но морето желае да знаеш да плуваш, без да се плашиш от грешките си, без да се колебаеш да грешиш, и все пак да се надяваш, че утре денят ще е по-просторен, по-хубав и всички хора наоколо са много добри,
но повечето не знаят как да ти се представят
откъм най-добрата, най-слънчевата си страна, моя Малка принцеске – тревога на моето сърце.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 31 jan. 2023
Илюстрации:
- Пловдив, четиригодишната Вера край Марица.
- В двора на къщата срещу храма "Свети Георги".
–––
*
Днес моята дъщеря Вера навършва кръгла годишнина. За мен тя ще си остане винаги
малкото момиченце, което, като млади родители, изгледахме някак нехайно с майка
й, че преболедува всички възможни детски болести, израсна въпреки несгодите, за
да й се възхищавам и днес като рожба на най-обикновени българи. Бел.м., tisss.
Когато една врата ти затворят, три други врати ти се отварят, ето такъв е животът! Докато накрая капакът хлопне над изпружените ти телеса завинаги. – Аноним (1947)
17 uni 2011
ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ*
Като пеперуда синя ти на рамото ми кацна, и това е много мило, но и малко е опасно,
че възможно е тогава в теб случайно да се влюбя, а в зелената морава пърхат много пеперуди –
всяка каца да отпие от сърцето ни нектара, и това е поправимо само в приказките стари.
Като в приказките стари ти си малкото момиче, дето с кукли си играе и цветята най обича.
А цветята са красиви ден до пладне и ужасно после стават малко сиви, после някак става ясно
колко преходно е всичко, как сме всички заменими, ала никой не обича загуби непредвидими.
Чакала си да ти кацна, хайде, просто отмини ме – да се влюбиш е опасно в загуби непоправими.
Ти си хубава такава,
и за всеки тук е ясно,
че животът продължава, а това е най-прекрасно!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 30 jan. 2023
Илюстрации:
- Разкодираш ли я, изчезва магията.
- Жената и дяволът са в детайлите.
–––
* Онази, която успя по неочакван начин да
те влюби в себе си, когато ти се показа както Господ е изваял съвършената Ева
пред очите на очарования глинен Адам. Бел.м., tisss.
При натиск, резултатът е според материала: един се смалява, почва да бълва змии и гущери, друг израства висо-око, но понякога се пречупва. Мъдростта на тревата ли? Да не позволиш да те пречупят, тарикати да те уподобят на себе си. – Аноним (1947)
25 dec. 2014
РАЗГОВОРИ С МАРИЕТА Н.
Мариета:–Желая ти през тази година по-малко главоболия и най-вече: да напишеш книгите, които отлагаш. Нека духът да тече свободно и силно през тебе. И стига с тези американци.
tisss:–Напоследък на път за Гребната база минавам с велосипеда край ресторантче току под пешеходния мост на Марица, дето съм си харесал да седнем на чаша кафе.
Мариета:– Тази година, ако е рекъл Господ, ще го направим. Прочети "Възвишение" на Милен Русков. Мисля, че ще ти хареса.
tisss:– Ъхъм! Непременно ще ми хареса. Искам и аз да съм толкова убеден.
Мариета:– Защото си предубеден, прекалено огнената ти зодия не ти оставя шанс... Ко да прайш! Миналата година на 24 май бях по центъра и се видях с всички колеги, во главе със Светицата (Светийка), Дончо (Тенев) и Манчева (Диана, станала е тройна, но си е същата). Наложи ми се да замина 20 дни по-рано внезапно и много неприятно; моите останаха докрая в Пловдив. Та таз година ще си компенсирам, ако е писано де. Да не се заричам!
tisss:– OK.
26 dec. 2014
tisss: – Видях къс от препоръчаното четиво. "Мера според мера" сякаш. Е, харно!
Мариета: – А-а-а, видя ли, тоз човек ми хареса, тоз човек е от твоята кръвна група. Мрази всякакви награди и хич не вярва на издателства. (Следват цитати от романа.)
- И туй, дето вървим от град на град й е много на Българията! – казах аз. – Че и Левски да търсим отгоре на туй. Как да го намерим? Него все го няма.
- Чиляк право ще рече, измислили го тоз Левский – отвърна Асенчо. – Ей на, вървиш, гледаш: никъде няма и помен от него. Ще си речеш: тоз не може да е българин. Няма го в таз страна, в милое отечество – рече Асенчо и поклати глава, и изплю костилката на една слива, после додаде: - Тъй е, щот ся скрил. И е прав чилякът. Ако ся не крие, мамичката ще му разгонят я турците, я българите. (Цитат от друго място.)
- Тоз Дядо Юван ми иде на някой клон да го обеся! – рекох аз.
- Ти на клон не мож’ го обеси – възрази Асенчо и поклати глава. – Ще ся счупи клонът.
- Теб ще та обеся тогаз! – викам му.
- Мен по може – съгласи ся Асенчо. – Но защо?
- Задето ни нахули тоз порочний кон!
- За толкоз ми стигнаха спестяванийцата – рече тъй хладно някак Асенчо. – И нищо му няма, добър си е той!
- А защо тогаз не върви? – казах аз.
- Ще тръгне той – отвърна Асенчо. – Само да си земе сулука добитакът... Нему е може бити приятно тъй от време на време да спира, па и да ся оглежда. Знаеш ли го що му минава през умът? (Цитат от трето място.)
"И тъй мине ся не мине, гледаш двама ся сбият, пък после ся окаже, че нямало защо. Но те кат'ся сбият, вече има защо."
"Дяволът фаща най-лесно человека, кога ся отчае. Той си търси отчаяни хора, че най- лесно ги впримчва, а ги и предпочита. Затуй и прави такива неща по света, че да сее отчаяние, защото си търси отчаяни хора. Пък като ги фане, те на свой ред правят тъй, че сеят още отчаяние, и така без край, порочний кръг... А отчаяний человек най-лесно пада в мрежите на дявола, понеже си мисли, че е прав, съвестта му е чиста. И с чиста съвест прави дяволски неща. Дяволът, ще да речеш, фаща человека с много неща, и действително е тъй – фаща го с алчност, с гордост, и прочия, ама отчаяний человек е негов пророк и любимец. Понеже съвестта му чиста, умът му трезв, и има в него една безстрашна решителност, дето ни в алчния, нито в гордия има. Тоз е на дявола ангел-вестител. И сие е страшен капан! Дяволска работа, дет ся вика! Че дяволът не е никак прост! Инак би бил Глигор Македонецът, не дяволът. А иди обяснявай туй на Асенча, или на человека, кога е отчаян. Той не вярва!" (Милен Русков, "Възвишение")*
12 jan. 2015
tisss:– Мариета, стилистиката на твоя любим автор Милен Русков не ти ли напомня образа на Левски в четиричасов игрален филм, където Апостола яко псува, държи се като побойник? Или вярваш, че изкуство може да се гради и върху опростачване, а не върху човеколюбие? Решително не ми е симпатичен този твой любимец. Поздрави от крайния квартал на Пловдив!**
Мариета: – Занимавам се с болници. Не мога да пиша в момента. Ще ти отговоря довечера, като се прибера.
tisss:– "Българската история – митове и употреби", Емил Джасим.***
13 jan. 2015
Мариета: – Здравей! Минавам директно към въпроса ти, не знам колко време имам. Какъвто и филм да е за Левски, хората все няма да го харесат, защото светеца всеки го възприема според своя критерий за святост. Не това е важното в случая. Важното е, че аз и ти не сме гледали филма. Едва ли си бил на премиерата му в НДК на 18.02. Освен това, и доколкото те познавам, не би дал 15 лв. за книга на автор, когото много хора цитират (между другото – също без да са го чели) и са го издали в омразното ти издателство, че и ти го навират в очите: "Прочети, прочети!" Чунким, ти друга работа си нямаш, само прехвалени книги на автори, дето разправят, че се псували в книгите им като каруцари. Че и едно келеме сценарий по него направило, па даже го и играли в тукашния театър, па даже навсякъде хората го харесали. Реклама, санким. И театър, хайде холан. Книга на Милен Русков някой си... Псувало се грозно в книгата му. Не че съм я чел, ама съм попрочел нещичко. Написано от един идиот, повторено от двама, напопържано от трети… и ето ти го Общественото мнение. В интернет, дет сал живей целокупното българско и не толкоз българско население, отчасти народ.
Ако е за псувните и стилистиката, и ний можем: "Ходил ли си, бако, на Луната?"**** Та без да си чел "Възвишение", без да си гледал филма за Васил Левски, държиш да ме захапеш по тема, която ми е болна: защото аз съм от онези, от родоотстъпниците, дето заради тях сме на тоя хал. Ако си бяха тука седели гадовете...
Мразя обаче повече от всичко друго повърхностното притичване на босо по всички възможни теми на света само заради репченето. Ние, видиш ли, имаме мнение. А пък мнението е като задника. Всеки го има, но не всеки си го показва.
Едните ми роднини и познати се развиват духовно (естествено в интернет) и държат да информират цял свят докъде са стигнали, колко хора им дишат праха. Как само те разбират накъде върви този свят. Другите друсат яко гюбеци, въртят зъркели покрай пълни маси, щракат с пръсти и си правят оглушки за парите, които им заехме преди година от чисто човеколюбие, не че на нас ни стигаха тогава. Та ние разчитахме точно на тези пари, но дадохме от нямането си. Единственият нормален – 84-годишният ми баща, гледа новините и се пали, и се ядосва, после ми диктува читателски мнения до вестник "Десант". Във всеки брой му ги публикуват, опрели са до него...
Напоследък отвътре ми идва да поотдалечавам от себе си хора – роднини, близки... Развивам таз дарба от няколко години насам и все си мисля, че ми е най-българската черта. Така че не бих се учудила, ако решиш, че съм вече отявлен родоотстъпник или поканадчена простакеса. Накратко, когато има ясни и точни критерии за сравняване, съм съгласна да спорим дали заМилен Русков, или... Човековидният соросоид Емил Джасим не искам да го коментирам... Повръща ми се от самовлюбени, разхвалвани у нас усърдни манипулатори.
.jpg)
.jpg)
%20%D0%B8%20%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%20(1944)%20001.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)