Ars Poetica – ТАВАНЪТ НА ЩАСТИЕТО

ТАВАНЪТ НА ЩАСТИЕТО

От нея по-суетна аз не знам,

и по-устата може би едва ли;

съвсем без гащи, гола и без свян

по цял ден из леглото се търкаля.

Не бих излязъл с нея на глава

и хуквам да намеря къшей хляб,

докато семки тук една тава

тя люпи, мляска и оре от яд.

Оригва се, пърди, фучи от гняв,

но с нея винаги съм окрилен,

макар да знам, че в спора ни съм прав,

кълне ли ме, тя влюбена е в мен.

Допадаме си чудно, няма как –

пачавра и износен стар галош,

дори да нямаме пари за хляб,

към нас животът никак не е лош.

Каквото и да става, ний сме тук

премръзнали на стария таван –

през процепите вее адски студ,

но топличко е, ако не си сам.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv. 14 jan. 2007 – edited 23 mar. 2018