четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Документи – ПО ПОВОД ЕДНА ФОТОГРАФИЯ

ПО ПОВОД ЕДНА ФОТОГРАФИЯ

   Откривам, че освен баща ми, всички – включително другият часови, са си едни гащници. Единственият той е в съответствие с честта и с достойнството на нашата Българска армия. Това – към снимката, където е баща ми на пост край група арестанти по политическа линия в годините на Царство България. Питал съм го, отговорил ми е, но с ченгел се налагаше да му вадя думите.

   Е, как да не съм горд поне пред себе си, че съм син точно на този обикновен редник! Той е пети, най-малкият син на Господинка, която до петата година му сплитала плитки и го обличала в роклета като момиченце, че си мечтаела за женска рожба.

   Ето какво значи семката да ти е яка!

   А беше срамежлив човек иначе. Борис Дявола го посреща с лаф към щерка си: Какъв е тоз хубавец, дето си ми довела, с розови бузки и сочни устни, ма? Дядо ми Борис за мен е копие на Омировия Ахил, баща ми обаче е по-горе от Борис Дявола, че Борис не е и помирисвал бойното поле, а баща ми е бил баш в най-яростната за Българската ни армия касапница и се връща в Пловдив с медал за храброст оттам, но пак си замълчал пред онзи зъл пазарджиклия.

   Достойнство мъжът може да пази и по този начин, това също ми е за урок. Аман от фукльовци!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 2 noe. 2017

Ars Poetica – МАТРИАРХАТ

МАТРИАРХАТ*

Пълно е със жени, които
в шепите си носят светлина.
Пълно е със огънчета в здрача.

Мъже!
Приятели, събратя...
Да отидем
да ги почетем,
свитите им пръсти да разтворим,
да отпием глътка подир глътка,
да благодарим и – горделиви,
умно да се отдалечим.
Защото
ние сме войниците на този свят,
изпадаме в немилост,
ние носим
тази мъжка слабост в слабините,
ние падаме,
препъваме се,
бием нозе
в калта към пустите окопи,
стреляме,
загиваме достойно
и възкръсваме
унили
на някой връх каменист. Докато те –
тъй крехки и огъващи се,
всички наши подвизи приемат
благосклонно
и пред Светилището на поколенията
с такава сила вбиват меча,
дръжката му чак
трепери и звънти от ярост
пред съдбата.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 2 noe. 2017

Илюстрации:

горе – Лидия, самозапалила се край Президентството, дето се кипреше г-н Плевнелиев; някой дава ли си сметка защо в разцвета на живота си се погуби тази красива интелигентна жена. Чехите си имат своя Ян Палах, ние – поне дузина като него, но все едно не са били. 
долу – баща ми на пост, крайният вляво.
___
* От сб. „Порто Фино”, 1997 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...