ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1550.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1550.) 

  Истинска представа за човека създават не блестящите му славни битки и победи, а моментите от живота му, когато е бил изправен пред краха на щурите си мераци и мечти. – Аноним (1947)

  26 avg. 1970 

СБОГУВАНЕ С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.

Копаят двама нискочели,

а над ковчега на умрелия

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата

и се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род

и сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна –

навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен.**

Пловдив – перлата на Тракия и на пошлостта

Plovdiv, edited on 6 apr. 2024

Илюстрации:
- 1938. Борис Дявола – лют стопанин на имота си.
- 1934. Борис Ненков Ангелов, запасняк на пост.**  

___

* От "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" – Пловдив, 1983, тираж 1130 екз., обем 40 стр. При цена 0,30 лв./бр., тиражът се разпродаде за месец от пловдивските книжарници. Вж. https://knizhen-pazar.net/books/search?in=author&q=%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%9A.+%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2

** Пет години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г., т.е. три дни преди трийсетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 г. между селата Тригорци и Гурково покрай Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров царевичен силаж, преживях катастрофа, която можеше да е и краят на живота ми. Тракторът, като същински кон вихрогон, се вдигна на задните колелета метър над макадама, по който се спусках на скорост, и понеже взе да играе наляво-надясно, щом едва отпуснах педала за газта, ремаркето ме повлече към току-що орания кър и двутонният беларус едва не ме захлупи. Съвпадението!... През зимата на 1970 г. туркиня, студентка от хасковските села се вмъкна надвечер неканена в редакцията на студентския ни вестник "Софийски университет", дето траках нещо си сам на пишещата машинка, уж за да ми предскажела инцидента на тридесетия ми рожден ден и въобще бъдещето. Каквото каза, го записах; бяха пет-шест неща, които дотук се случват, както ги предрече. Добруджанската ми тъща Вица (Виктория) ме кълняла пред щерка си Ася (на 25 г.) защо съм се женил, като съм знаел какво ми предрекла врачката, и не само това – направил съм й две деца; как щяла да си намери мъж след моята смърт с двете мъничета по онова време: Вера – 4 г., и Надя – на година и половина. Кой ли глупав мъж щял да я вземе за съпруга!

    Пра-правнук съм на показно заклания през май 1876 г. за назидание на мегдана в някогашно Калугерово, Пазарджишко, тежко ранен Ангел Керемидов, но и внук на Борис Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972). Снимката на Борис Дявола, като запасняк на пост, е от есента на 1935 г. Имената на Ангел и по-големия му брат Георги Керемидов са сред имена на загиналите в сражение с башибозука бойци от Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в центъра на днешното градче Калугерово, на 19 км северозападно от Пазарджик. Бел.м., tisss.