ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1138.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1138.)

 Казваш: "Хич не искам да си спомням за соца". Защо да се виня? Това беше част от живота ни. Оцеляхме ли? Оцеляхме. Даже имам спомени, когато съм бил щастлив. – Аноним (1947)

 26 dec. 1976

БАЛКАНЪТ* 

В памет на Ася (1952-2017) 

А някой ден на гости да ни дойде

Балканът с пропасти, брадясал с тръни,

открай докрай изпънал хоризонта,

до глезените във хайдушко биле...
 
Представяш ли си малката ни стая

какъв простор, какъв размах ще има!
Ще дойдат тук цветя и разни птици,
животни светли, извори и сенки...
 
Тогава пак ще седна по средата
на нашите мечти и ще те гледам.
А в ъгъла китарата ще свири
напук на саможивите съседи.

Пловдив – културна столица на Европа

Рlovdiv, edited on 26 dec. 2022

Илюстрации:

- През зимата на 1976/77 г. в Добруджа.

  - В старата квартира бедни и щастливи. 

–––
* Текстът е писан в старата квартира, когато живеехме четирима в ъгловата стая при родителите ми, които се държаха отвратително с майката на двете ми дъщерички, а и силно се притеснявахме за спокойствието на околните, когато канехме гости. На китара така и не се научих да свиря, само си подрънквам, когато съм в настроение. Ася издъхна на 5 януари 2017 г. в пловдивска клиника, сестра й Дешка ме покани да отида с щерките да си вземем сбогом с майка им. Не отидохме. Преди да издъхне в два часа след обяд, пожелала да изгорят трупа й. Когато след седмица се обадих по телефона на сина й Филип (1991), роден от втория й брак след развода, младият човек каза: "Мама ми заръча урната с праха й да не заравяме, а да остане там, където е оставила сърцето си". 

От сб. "Сутрин рано" (1983) в тираж 1130 екз. изд. "Христо Г. Данов", Пловдив. Бел.м., tisss.