"Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта" – Фридрих Ницше (1844-1900)
13.07.2004. ПРОТУБЕРАНСИТЕ НА ЗЛОТО
Зарко – зетят, мъж на моята Вера, в неделя сутрин дойде да пием кафе, а всъщност дойде да говорим. Като го видях в петък около задния вход на Панаирния град, както бях натоварен с онези две хиляди листа хартия за печатницата в Рогош (на колата ми й бе клекнала задницата, калобраните й стържеха асфалта), зарадвах му се, усетих го близък, все едно ми е син. Та и сега същата благост към него ме обзе. Но не се държа като по-възрастен, а ми е кеф да си бъбря като с по-зелен от мен мъж, на когото мога да подскажа не с приказки, а със самия си стил на живеене – нещо съществено, което мъжете научават с преживяното, с опита и годините. Вероятно съм му странен с тази моя щура гонитба подир мечти – било за самостоятелната фирма, било за десетината ръкописа, които мечтая да видя издадени като книги в приличен тираж. Гледам около мен мъжете, като сякаш са се предали. Ами че тези здравеняци сякаш нямат идея как да продължат тук да живеят! Новичкият, присадил се към знойната Re., ашладисал се като татул към китайска роза, ми е два дена тема за размишление. За да се обажда тя така изнервена, едва ли този 42-годишен мъж е успял да обуздае енергиите у нея. Пак тя влачи основния юк (тежест, трудност), то ще е причината за нейната ожесточеност, за безпомощността и отчаянието й.
Познавам щастливи съпружески двойки, но правило е като че ли в семейния живот в Любовта да се отнасяме като в клетка. Ей, приятелчета, Любовта как ще оковеш, как ще й подрежеш крилцата! Мечтая си за жена, която хем да е мъдра, хем да бъде горда и самостоятелна, а не Дулсинея дел Тобозо, нуждаеща се от мъж за длъжността шерп и товарно муле, което да й носи багажа, парите. Незавидна е женската участ; щерките ми, струва ми се, следват моя тип независимост. Не търпим да ни напътстват, мразим да напътстваме! Жената между трийсет и четирийсетте, когато е активна в личните си планове, е много по-красива в любовните истории от онази сива гугутка, която живее в сянката на мъжа и самичка се е обърнала на робиня заради рожбите си. Две птици в полет – ей тъй си представям успешната любовна и успешната семейна двойка. Само че при втория случай нещата са много по-трудни за едно жизнено умно момиче.
14.07.2004.
Араби-мюсюлмани заклали българин. Проклета да е цялата мюсюлманска общност на фанатиците, която е Утроба на Злото в глобализиращия се свят! Нашият българин лошо не им сторил; като шофьор на автовоз закарал няколко стари леки коли в Ирак; автовоза наел под наем. Беден човек очевидно, адаш, името му: Георги Лазаров. Още един българин – Ивайло Кепов, също очаква ритуално да го заколят според свещения религиозен канон онези хора. Кепов... Ами да, Иван Кепов* е името на изследователя, събрал през 1931 г. в книга спомените за кланите в Перущица християни, между които е и почти целият ми Хаджи-Трендафилов род. Ивайло Кепов – и той вероятно вече ще е заклан. Кадрите и на това клане от видеозапис, излъчен от ислямската тв-компания "Ал Джазира", били потресаващи – откъсва се реплика от български коментатор. Клан ритуално като жертвено животно в чест и за прославата на благия миролюбив бог...
Националните общности също носят вина, както фанатика престъпник. Онова, което фанатиците на вярата вършат, е заложено като рефлекс в манталитета на общността, каквото и да ми говорят. Няма по-жестоко божество от представата там за върховния милостив благодетел. Проклет да е не бога им! Проклети да са идиотите, които колят невинни, за да прославят вярата си! Ще се повторя – това трябва непрекъснато да се повтаря: не виждам нищо божествено и свято в Символа на върховния творец, който нахъсва своите правоверни и праведници към издевателства над невинния човек.
Ходих на гроба на майка ми и изскубнах бурените; после бях и на гроба на баща ми. Гроба му, обраснал с млади акациеви храсталаци, едвам почистих. В черквата "Света Петка" бучнах за помен на двамата ми родители по свещица в сандъчето с пясъка, а и по свещица пред иконите на Богородица, Иисус и пазителката на моя Български род от Небесата света Петка. Пих кафе на масата пред павилиончето на чудесния приятел мюсюлманина Маруф, после откарах в Рогош паусите за редактираните ІІ, ІІІ и ІV част от книгата "Ламски".
Тодор Чонов ми иска вече 300 лв. за допълнителните 100 екз. на моята книга. Казах: двеста мога да доплатя в края на октомври, останалите 100 лв. – до края на ноември, но искам най-после да си видя книгата отпечатана, подлепена и обрязана – готова за пазара. И отново – за кой ли път, печатарят – сериозен и угрижен сякаш за книгата ми, рече: "Книгата ти ще е готова до края на юли, в най-лошия случай пък до началото на август ще ги имаш поне петдесетина бройки". Но му предстояло на моя компютър пак да извади пауси за корица в четири цвята, което ще рече, че четири двойни страници тепърва ще се правят, ще се разпечатат на моя принтер и ще се носят на машината за пауси в жк Тракия, и оттам – в омагьосания кръг Пазарджик-Пловдив-Рогош-Пловдив; или според стар български лаф от епохата Бай Ганьо Балконски, колай за Македония!
Изрично настоях 100 и колкото може отгоре екз. да са на офсетова хартия, а колкото остават до 150, да ги печата на избраната от него мизерна 50-грамова сивкава хартия. Затънал съм до гуша в дългове, но с Чонов мухабета ни е – аз говоря, че искам да си видя най-после книгата, той ми говори, че иска от мен още пари. Каква стана тя, каква я мислех – обнадежден, преди да ангажирам Чонов, в какъв батак се оказах накиснат!
17.07.2004.
Четейки втори месец спомените на седемдесетгодишната Анна Ларина – съпруга на висш функционер в Съветската държава**, опозорен и екзекутиран от хора на Сталин. Животът ни тук, на земята, е разкошен такъв, какъвто е зададен първоначално – като постепенно просветляващ се разум, основан върху хармонията между хора и народи. Илюзиите на Карл Маркс определят амбициозни, оказали се впоследствие носители на кръв и ужас химери за бърз напредък чрез инструментариума на безнравственото. Революцията в Русия и Средна Азия фактически е погром над естествения бит и ход на поколенията човешки същества. Унищожаване на паметта за миналото, отрязване издъно на родовите корени в общността, префасониране на спомените и мъдростта от вековете под сянката и в услуга на умозрителна идея, ето причина за личния крах на милиони човешки същества. Не Й. В. Сталин, а Невежеството и ужасяващата мания за величие у цяла нация, като обществено съзнание, формирало се във войните със съседни държави, е истинската причина за поява на огромната 70-годишна Империя на Злото, като повлиява и върху съдбата на нациите от Източна и Централна Европа, сред които сме и ние, българите. Говорим за идеологии, а не разбираме сякаш, че зад всяка хищна химера се развива национално обезумяване, озадачаваща грандомания.
Християнството, като учение на Иисус от Назарет, съветва човекът да се пази най-много от възгордяване, записано и в Библията, че е основа на всички останали тежки грехове. Тъй че всеки народ сам си кове участта, големите национални конгломерати, обединяващи понякога и разнородни възгледи за живота (тъй като всмукват опита на много племена и народи), влияят обаче твърде силно и твърде зловещо понякога над живота на човечеството върху планетата. През последните над триста години такова пагубно въздействие са оказали: 1) Френската нация – чрез Наполеоновите походи на Изток; 2) Германската нация – чрез опитите й за световно господство; 3) Съединените американски щати – чрез хегемония от края на Втората световна война до днес.
В естествения ход на следващите едно след друго поколения Земята се очиства по-безболезнено от Злото. Протуберанси на Злото обаче отекват и обгарят цели векове, както е с ислямския фундаментализъм в Османската империя, както е и сега в част от арабските държави. Корана, както е записан, е химн на надменността, завръщане към преодоления от Иисус и ап. Павел Стар завет с Бога-отец. Облагородяване на Разума, колкото и странно да изглежда, иде от Тибет с неговата бедност и тибетските монаси, при които между 12- и 33-ата си година школува самият Иисус, за което свидетелства апокрифното, непризнато от църковния клир Тибетско евангелие. Изкушено да живее по-охолно, по-удобно, човечеството винаги досега се е сблъсквало с хищничеството на Разума. Има неясен за нас твърде строг ритъм на напредъка при човечеството. И този ритъм е зададен от Разум, далече надхвърлящ нашите изблици на ентусиазъм и романтични мечти.
Какво постигна Руската мечта в зората на ХХ в.? Разпиля най-достойното от Руската нация, унищожи го, противопостави Руския човек първо на самия себе си. Резултатът е народ, сред който пияниците са обичайно явление, бандитизмът – обичаен подход, лицемерието и подлизурството – начин за лично облагодетелстване и просперитет в кариерата. Такива грехове не се изкупват лесно! Лесно не се преосмислят.
Българското днешно обществено съзнание все още – а пък не се и знае докога! – е в плен на същите тези превъплъщения на греховното, на безнравственото. Провалени хора са накацали по върховете на републиката, а нравствените личности са потънали в бедстващите маси на откровеното невежество. Народите плащат за своите грехове както отделния човек. Сталин не би бил Сталин в друго национално обкръжение. От жаркия революционер в нашите народни български традиционни модели на живеене би израснал изряден диктатор. Панайот Волов е българският интелигент, безпомощен пред грандоманията.
Любопитно е, че грандоманът за къс период от време придава енергия на огромни тълпи от хора, дисциплинира ги и ги изпраща на заколение в името на някоя красива химера. Александър Македонски, Наполеон, Хитлер, Сталин са типични грандомани. Без Сталин не би имало въоръжен до зъби с разрушителни оръжия Съветски съюз.
20.07.2004.
Последните седем-осем дни рязко намалих темпото. Сякаш вегетирам. Сънливо ми е, животът ми е като насън. Спя по-дълго и се движа в ограничен периметър. Срещам се с малко хора – все стари приятели или колеги, от които нищо ново не придобивам, и всичко у мен е като затишие пред буря. Но не смея да обвинявам. Пропускам покрай ушите си неприятни реплики, заяждания. Станал съм един мек, добродушен и кротък българин. Но това е само временно укритие, камуфлаж на жестоките ми несъгласия и страсти спрямо това, което ни залива с духовно зловоние, идещо и откъм самите нас.
Подготвям се за появата на книгата си, където на висок глас изречен съм самият аз като характер. Устата, държанието ми премълчава онова, което ще чуят от тази книга читателите й.
Професор по ислямска религия вчера след обяд в дискусионно предаване по Радио Свободна Европа твърдеше, убеден в правотата на Корана, колко полезно е да бъдат убивани с камъни жената, изневерила на съпруга си, и нейният любим, и значи, колко здравословно за обществото и семейството освен това ще е да се отреже лява ръка и десен крак на крадеца. При второто настояване за Свещената мюсюлманска книга, не виждам как ще оцелее общността на живеещите в гетата на България, след като много от онези хора крадат: улиците ще се изпълнят с едноръки и еднокраки съграждани.
Ислямът, като религия и философия, е особена кауза. Змията, когато е притеснена, излива отровата си. Щом праведници на този възглед толкова безогледно в първите години от третото хилядолетие почнаха да се разпореждат с достойнството и живота на милиони хора, вероятно нещо в средите на фанатично вярващите там започва да се усеща обречено. Като народ, унижаван 485 години в името и заради величието на един любвеобилен Бог, генетично българите имаме повече опит как да реагираме на такъв тип надменност и фанатизъм, отколкото който и да било философ в Западната демокрация. Ислямският фундаментализъм се обезсмисля не с оръжие и зло, а със стремеж (въпреки грозни предизвикателства на ислямисти праведници) да се реагира уравновесено, с мисъл, че насреща ни стои фанатизъм, спорещ изобщо с началата на живота. Българските мюсюлмани са добри, кротки хора не защото се прекланят пред великолепието на човеколюбивия и благ Бог, ами въпреки излъчваното от ислямския фундаментализъм пренебрежение към човека.
Ислямизмът в зората на третото хилядолетие от Хр. вече не издържа на внимателен анализ. При свободата за разпространение на информация, която все по-настойчиво влияе върху съзнанието на бедния човек, ислямизмът, а не Ислямът в очовечената му версия, губи позиции, оттам иде нахъсването. Предпоставка за озлобление срещу човека – какъвто и да е той, е ужасяващото духовно невежество. Просветеният начин на живеене как да открива предимства в назлобяването на огромни маси хора срещу други огромни множества от човеци? Задаваме ли си изобщо този неудобен въпрос!
Мюсюлманинът ми е брат по душа. Желая да крепне вярата му в неговия Бог, която противоречи всеки случай на лицемерието у свръх-богатите правоверни, единствени облагодетелстващи се от гръмко прокламирания религиозен фанатизъм. Военните и политиците на САЩ избраха калпав подход за противодействие: бясна конфронтация с ислямския фундаментализъм; но събитията в Ирак и Афганистан са илюстрация, че да противодействаш на Злото със зло е най-кървавият начин и не решава проблема. В случая дали са опасни ислямистките общества в Иран, Саудитска Арабия, Сирия – особено в Сирия, която играе роля на страничен наблюдател. И ми идват на ум онези думи на Ванга от далечната 1981 г.: "Сирия още ли не е загинала? Когато Сирия падне, светът ще се успокои". Бой се, човеко, от притаилия се в тишина и безветрие, а не от палетата, които лаят и подскачат да те заръфат за крачола!
Да речем, че след петдесет-сто години Философията на човечността се изправи очи в очи с нашия Върховен създател, Свръхразвита извънземна цивилизация. Да речем, засега тя ни се явява откъслечно, неясно за мнозинството човеци, обаче съществува и бди над нас, загрижена да не се самоизтребим. Прекланям се пред наивността, но и пред романтиката на всяко детство и юношество. Иисус развенчава Римското военно могъщество с друг вид средства, спуснати сякаш от Небесата. Ролята на духовността все повече ще расте, тъй че злодеянията на фанатиците работят срещу тяхната кауза по-успешно от всякакви оръжия на смъртта. Да се съгласи с професора по ислямска философия може само съзнание, несъответно на днешния свят с бързи комуникации.
Колкото по-ясно огрява слънцето, толкова по-зли са действията на Грандоманията. На всички нива в общественото съзнание Злото предизвиква заложените в човешката ни природа Добронамереност и Човеколюбие. Мюсюлманинът-бедняк сам най-добре ще си прецени как да живее и в какво да вярва; това е негово основно право! Битката за човечеството тепърва предстои да бъде пренесена в съзнанието на милиардното множество унижени, а не между християни и мюсюлмани. Защото сме потърпевши и унижавани, че приемаме ненавистта – неандерталския възглед за живота на Земята.
Вж.
http://patrioti.net/%D0%BD%D0%B0-8-%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8-1938-%D0%B3-%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB/
** Николай
Бухарин (1888-1938), вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%91%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD
*** Омаядската джамия,
известна и като Джамията на Омаядите или Голямата джамия в Дамаск, е една от най-големите и най-стари джамии в света с изключителна
архитектурна и културно-историческа стойност. Тук се пази главата на Йоан
Кръстител, смятан за пророк от християни и от мюсюлмани.
Известността на тази джамия се дължи и на факта, че в градинка край северните й стени се
намира Гробницата на Саладин (1137-1193) – мюсюлманският завоевател на
Светите земи.
*** Червената църква
"Света Богородица" е раннохристиянска базилика от IV век действаща в
Перущица, и след краха на въстанието почти разрушена, а монахините тук изнасилени и изклани от башибозуците след опожаряването на най-заможното селище
в околността, откъдето по майчина линия е един от родовите ми корени – богатият перущенски Хаджи-Трендафилов род, в чийто хан заради яките му каменни зидове била
установена VI позиция с един железен топ от въстаналите християни. Вж.https://www.google.com/search?q=%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0+%D0%B4%D0%BE+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%89%D0%B8%D1%86%D0%B0&oq=%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2&aqs=chrome.3.0j69i57j0l3j46j0.11407j1j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8 Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)