ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (872.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (872.)

  Всичко наше е временно, любезна, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят и от всичко нетрайно у нас най-завладяваща е плътската любов помежду ни. Илюзията, обаче, винаги е много по-съвършена от реалността. – Аноним (1947)

  09 jan. 2015

ПЕТРАРКА*

Къде си? Нужно ми е да те видя
и аз дори съвсем не знам защо,
че някак си без теб ми е обидно
като ръка без пръстен от злато,

като поляна без цветя през юни,
като дъждовна нощ без светлинка,
като слепец сред пясъчните дюни,
като премръзнала от студ река.

Лаура! Все едно ми е къде си,
не ми е нужно даже и да знам –
на този свят са хиляди адреси
да бъдеш в многолюдието сам.

От чаша вино мога да отпия,
от устни мога да отпия страст,
но няма по-печална орисия
от сляпата илюзия у нас.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 jan. 2022

–––

* Вж. http://historynakratko.blogspot.com/2016/07/blog-post_22.html. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (871.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (871.)

  Всичко наше е временно, любезна, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят, и от всичко нетрайно най-завладяваща е плътската любов помежду ни. – Аноним (1947)

  26 noe. 2012

ЕВА ОТ КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ*

На уличка глуха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафе уж обичам горчиво, но не…
тя бе така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с две сини очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и Ангелски хор чух у мен да звучи
три нощи безсънни в бедна квартира.

Дал Бог кафенета по за лев и за два,
че вече и доста кафе-автомати,
където през процеп ти пускат с вода
захар, кафенце съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка, с приятел на крак
щерките Евини обсъждай на воля
като мъж или просто наивен глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец и поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие неземната сладка любов
в силует на сънувано мило момиче.

За любов си мечтаеш в далечни земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай теб делнично шета
и с очета ти казва: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми доста неясни,
изобщо – мъгливи, та сам се не трая,
и върти се в ума ми мисъл нещастна –
защо Бог изгонил онез двама от Рая.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 25 jan. 2022

–––

* Действителен случай, даже името не съм променил. Бел.м., tisss.