Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 1 февруари 2016 г.

Ars Poetica - КРЪЧМЕ „ЗЛАТНАТА КРУША”

КРЪЧМЕ „ЗЛАТНАТА КРУША”


Не знам какво при мене го довлече
облечен в кърпен агнешки кожух,
под него – с поизносено елече,
а погледът му реже – жар и студ.

Очите му като свредла въртяха,
направо ме пробиваха без жал,
ала усещах го, отвътре плахо
опечален човек се беше сврял.

Не бъбрехме, сами край тая маса
като че бяхме в оня ресторант,
наречен "Златна круша", многогласа
компанията грачеше край нас.

Доливаха ни халбите със пиво
и пак за футбол, вино и жени
ечаха гласовете им свадливо,
а с тоя Тодор* бяхме тъй сами!

От Белене беглец тук нелегален,
у мой роднина в спарено мазе
свободен уж, а дяволски отчаян
дотам, че тръгнал нощем да снове:

не точно да краде... да се разходи,
и ето го, рискуваше напук
на всички, дето праведно и подло
го смятахме чешит и малко луд.

Познавам праведници разни –
все Тодоровци, лети по калъп**,
но само тоя, вместо да ме дразни,
усещам в себе си нещастник скъп.

Къде ли е сега, какво ли прави
на времето във мътния порой
не знам, но ето оттогава
очите си у мен остави той.




Plovdiv, 19 noe. 2009 – redact. 1 fev. 2016

______
* Опитал да избяга от концлагера край Белене, като смятал да преплува Дунава и се укрие в Румъния. Но го усещат. Пазачите стрелят с калашниците откоси наоколо му, принудили го да се върне от средата на Дунава. Когато доплувал на плиткото, насъскали лагерните немски овчарки. Песовете отпрали мръвки от гърба, от раменете му. Видях белезите му у Петър Йолтов, женен за братовчедка ми Нина, в мазето, където се криеше; къщата е на пъпа на Пловдив, зад любимото гнездо на баровците и луксозните курви на Пловдив. Става през далечната 1976 г. По тоя повод казах на Пепо, че тоя беглец от лагера в Белене е всъщност истинският Герой на нашето време. Пепо споменал това на Катя Паскалева, с която им се кръстосваха пътеките по онова време. Нашумяла около филма "Козият рог", Катя рекла: "Който ти го е казал, трябва да е умен човек".

Подир месец Тодор го закопчах
а. Вмъкнал се в магазинче за венци сред Понеделник-пазара зад католишката черква. С парите от чекмеджето си купил шише ракия и се напил. По чорапи, както седял на тротоара, тъй заспал. Сутринта ченгетата се смели, учудени, че си събул патъците и прилежно ги турил пред магазинчето за венци, сякаш си е у дома. Бел.м., tisss.

** Името иде от гръцки, съответства на нашето Божидар. 

Ars Poetica - ОСОБЕН УРОК

ОСОБЕН УРОК

В охлузената стая с поглед замечтан
навън занича Нели и с червило
по листа драще: "Мили мой, не знам
къде с
и и сърцето ми се свило".

Подобно орна нива – черната дъска,

и думите в редици там белеят строго,
заобикаля тебеширената им река
с ритник избита дупка...
и не мога 
да чуя в тая стая тихия си глас,
но гърбом към девойчето усещам 
как в таз компания излишният съм аз
и колко са безумни тия наши срещи.


Plovdiv, 17 noe. 1971 – no redact. 1 fev. 2016