понеделник, 3 януари 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (850.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (850.)

  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората световна война, които бяхме обикновени войничета от мирно време, ала преживяното от нас в казармата ни остави солен отпечатък за цял живот, за което младите няма как да знаят и да разберат, но си е част от нашия жизнен опит – твърде съществена част, за да я забравим, особено пък в дни на всеобща духовна поквара.

  03.01.2022 

О, СПИ ЛИ БОГ? О, БОГ НЕ ВИДИ ЛИ?*

  Злочестата Баба Марийка, философът-психолог Ангел Грънчаров, владиката Николай, Групата на небезразличните граждани (трима души, плюс сем. Асса), олигархът на Пловдив Георги Гергов (Гочето Свинаря) – всичките, включени в покъртителна драма, напомняща класическия роман на Фьодор М. Достоевски

РАЗГОВОР МЕЖДУ ДВАМА ПРИЯТЕЛИ (Т. Ряпов и Г. Бояджиев)**

  – Тодаре, има и далеч по-тежки случаи от твоя случай със скъсаното жило на онзи съединител на разбрицания ти таралясник. Четох на три пъти със сълзи на очи тази разтърсваща история и не мога да се спра да ридая. Съвестта ми внушава, че Баба Марийка ще надживее философа Грънчаров. 3 ян. 2022 г., 16,16 ч. Гледай философът-психолог Грънчаров какви потресающи работи пак пише... "Баба Марийка ми съобщи новината, че самият Бойко Борисов, който, видите ли, бил пръв приятел на нейния син, а синът й бил генерал, да, бил с генералски чин, и значи, самият Бойко Борисов бил пожелал, с оглед да заграби апартамента й, да се... ожени за нея, именно за Баба Марийка да се ожени, и това – представяте ли си, вече било станало: синът генерал уредил нещата – венчал Бойко за Баба Марийка при някакъв продажен поп; и венчавката станала тия дни, сега Бабата всеки ден чака Бойко Борисов да пристигне с лимузината си, за да заведе булката на сватбено околосветско пътешествие; не се майтапя, не измислям, ето това събитие в общи линии ми разказа Бабата, да ме прощава, че й издавам тъй съкровената тайна; между другото – ако не знаете, синът й на Бабата пък е женен за самата... Херо Мустафа, да, за американската посланичка е женен, и това не знаехте май! Пак се отклоних, простете, но ето сега мислите, които пък овладяха мен, докато слушах тъжния разказ на злочестата Баба Марийка...

  Бабата ме чувства като единствения приятел, аз нея също, но това е самата истина. Но на нейните 89 години тя има удивително добро здраве, което е СЪЩИНСКО ЧУДО, предвид обстоятелствата, в които живее, особено през последните пет години, ама и предишните 25, през които е общувала предимно с котки, не с човеци, щото човеците са я отритнали. Да, чудо е, че Баба Марийка е още жива, друг на нейно място отдавна би умрял, а ето, тя е жива, при това ходи без бастун, удивително жизнеспособна е за годините си, вярно, но не може да вдигне тубата вода да си сипе в тоалетната, обаче здравето й е ЧУДЕСНО! Питам, как е възможно такова ЧУДО без Божията намеса, не е възможно, нали така? Всеки друг човек при "хигиената" на Баба Марийка ще пукне за няколко дена, ще се зарази и ще пукне, а пък на нея нищо й няма! Значи, самият факт, че при тия условия и тия обстоятелства Бабата е изобщо жива, е ЧУДО, непоклатимо свидетелство, че самият Господ Бог се грижи за нея, щом вий – човеците, се правите на изоглавени и нищо не правите, за да й помогнете! (Да не броим мен)...

  Явно Бог прави всичкото това, прави същинско ЧУДО с оглед щото иска нещичко да ни каже или покаже чрез случая или казуса на Баба Марийка??? Да, чудото става пред очите ви, а вие се правите на изоглавени и нищичко не проумявате – така ли е, драги мои съвременни и високотехнологични умници?! Какво друго трябва да направи тъй великодушният и милостив Бог, че да разберете нещичко? Требва едно земетресение ли да прати, че да се усетите поне малко?! Кажете де, аз само питам, вий отговаряйте, нали сте големи умници и тарикати!...

  Вие примерно как си представяте владиката Николай да дойде и да се поклони пред Баба Марийка, и да я провъзгласи за мъченица на вярата? И за мъченица на хорското бездушие да я провъзгласи, способен ли е на такова чудо нашият тъй умен тарикат, какъвто е владиката ни? Аз лично Николай, облечен в копринени раса и в златоткани владишки одеяния, не мога да си го представя да влезе в прогнилия апартамент на Баба Марийка Смърдящата, за да й се поклони до земята, да я погали по немитата от години глава, да я провъзгласи за мъченица на вашето бездушие; нима такова нещо великият Николай може някога да направи? И дори дали може да си го представи той! Или в неговите представи единствен Георги Гергов заслужава да бъде провъзгласен за светец, щото знаете защо – да не казвам и това, щото нищо чудно да дойдат мутри да ме пребият най-сетне, да ми затворят устата, да ми пречупят и пръстите, та да не мога да пиша вече. И езика требва да ми отрежат, за да не говоря..."

  – Нерде Баба Марийка и владиката Николай, нерде светеца Георги Гергов! Нека да дочетем докрай тази разбиваща сърцето трагедия за една безумна любов, описана от перото на нашия Български Достоевски, преселил се от село Долна Баня, Софийско в Културната столица на Европа, свил гнездо в Пловдивската обществена – всъщност частна – телевизия на г-н Евгений Тодоров, съпруг на г-жа Нери Терзиева от екипа на Бате Петьо Президента (г-н Петър Стоянов).

  "...Спирам дотук. Нямам сили повече да пиша. Изписах се. Ще взема и аз да онемея, та да рахатясате, щото с моите писания ви преча да се радвате на живота, нали така, нали правилно разсъждавам? Онемея ли аз, тогава и Бог сигурно ще да загуби всяка надежда да ви повлияе поне малко, щото и самият факт, че такъв като мен ви пише за Баба Марийка всеки ден, сигурно е предопределен пак от Него (от Господ), знам ли, аз вече нищо не знам, ще взема да онемея и аз, щото от говоренето и писането ми има ли някаква файда? Няма, разбира се, не мога аз да направя това, защото очевидно не е по силите и на самия Бог, вие сте изцяло безнадежден случай, нали така?! Хубав да ви е денят! И майната ви най-после! Аман от вас! Чупете си главите, щом не щете поне малко да се промените..."

  – Голяма драма, голяма трагедия!

  – Какви са тия откачалки и писанията на Философа?

  – Благородният мъж – автор на горния този опус, всяка седмица води едночасови поучителни философски предавания по ПОТ (Пловдивската обществена телевизия), като твърди, че дава безплатно уроци на всеки, който му се мерне пред очите. Преди време се беше изцепил, че пет милиона почитатели по света четат, а сетне обсъждат многобройните му статии, изявления, молби, заклинания, изложения до разни родни и международни ведомства и служби, преди всичко към Регионалния инспекторат по образование в Пловдив да го върнат там, откъдето го изгониха поради некадърност, и вече седем години човекът си отмъщава на шефката на местния електротехникум, води съдебни дела, обяви, че ще се запали на площад Джумаята, под джамлъците на споменатия по-горе инспекторат, пише книги с философско-психологическа тематика, събира подаяния от кой колкото му прати за ядене.

  – Нали го смениха?

  – Не са го сменили.

  – Как си представяш генерал Бойко Борисов заедно с Баба Марийка! Голям смях и с развинтената фантазия на г-н Грънчаров? Синът на Баба Марийка е Генерал толкова, колкото Философът-психолог е Професор, нали така твърдял някога пред майка си в Долна Баня, Бог да я прости?

  – Печалният този опус започва ето как! "И тъй – натоварен с две големи туби с вода, които докарах с колата си от жк Тракия, където живея, и една торбичка, в която имаше хляб и пластмасова кутия с мусака, която моята съпруга изпращаше на Бабата, за да похапне, благополучно пристигнах в апартамента на Баба Марийка, похлопах, тя ми отвори и ми каза, че АБСОЛЮТНО НИКОЙ за изминалото време (десетина дни) не я посетил; от социалните служби не я посетили – нищо, че Групата на небезразличните граждани им написа дълго-предълго обръщение, с оглед да ги трогне; не и не – и те като вас имат бетонни биволски сърца... Поседях при Баба Марийка и тя ми разказа всичко за злочестините си. Какво точно си говорихме, какво тя ми разказа, сега няма да ви обяснявам. Предимно бабата ми говореше, а пък аз слушах близо половин час. Докато се стъмни и стаята не се превърна в нещо като пещера, като тъмница и като дупка на къртица. Няма ток, само Господ Бог знае как ще успея да реша този толкова сложен бюрократичен проблем: да уредя пускането на ток в апартамента й на 12-ия етаж, при положение, че Бабата си няма никакви документи, всичко загубила или са го изяли мишките и хлебарките..."

  – Философът нали, за да си поръча изкуствено чене, си беше продал колата за 150 лв. на някакъв 18-годишен манго?

  – Това са подробности.***

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Рlovdiv, edited on 04 jan. 2022

Илюстрации:
- Баба Марийка – основен образ за Пловдивската телевизия.
- Хартиена иконка, с която 22-г. ми баща заминал на фронта.

–––

* Връх в творчеството на Петко Славейков е елегията "Жестокостта ми се сломи", своеобразна патетична изповед за разочарованието у поета от бездействието и примирението на обществото. Вътрешната драма у общественика идва от безразличието и дребнавата корист на обществото, но въпреки това, той намира сили да превъзмогне себе си в името българско. В цялата творба личи безпределната обич на лирическия герой към неговия народ и родина. В началото чувстваме силният му гняв от бездействието на Българската нация, а той се бунтува срещу примирението и желае свободата й. И това доказва обичта му към народа. Когато гневът и разочарованието му стигат своя връх, настъпва преход към успокоение. Ожесточението му преминава в разкаяние и солидарност с измъчените, което показва, че той не е равнодушен. (Из перфектен ученически разбор за Отличен Шест по стандартите на сегашното родно образование, което плътно следва най-модните тенденции за обучение на младото поколение граждани на света.)

** Вж. Блог на философа Ангел Грънчаров HUMANUS от 3 ян. 2022. Из отзивите след апела на основателя, основен автор на посланията и проклятията от името на четиримата й члена и главен говорител на т.нар. „Група на небезразличните граждани” г-н Ангел Грънчаров (1959): Отзив на Гл. ас. д-р инж. Г. Пашев: – "Чак сега прочетох и коментарите тук – и те са разтърсващи. Имала карма бабата, обаче щяла да надживее и Ангел Грънчаров. Била убила котки и съседите разболяла. Направо я изгорете на клада. 4.01.22 г., 10:13 ч.

*** Наясно ли сме за какво, всъщност, става дума и поради что фронтмен на местната частна пловдивска телевизия, кой знае защо наричаща се "обществена", занимава зрителите с проблем, отнасящ се до клошарка с ментално заболяване, която – вместо да я развяват като прани гащи в телевизионните си предавания и да си правят шоуто, редно е местните пловдивски здравни служби да си встъпят в задълженията? Това е чиста проба жестока манипулация за сметка на една страдаща старица, ако още не сме забелязали. Лицемерието е Бич Божи за всяка кауза. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...