МАЙКА МИ

 МАЙКА МИ

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач –
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше наивна и гореща
помежду Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво – Марица с пясъците топли
и тези неуютни редове!

Бих ходил разпокъсан и наплашен,
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце.

Мамо...
Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше?** 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 25 jan. 2019 

Илюстрации:

- майка ми, вляво, най-сходна с нрава на дядо ми Борис Дявола (горе);

-  август 1955 г., семейството ни пред езерото Клептуза, Чепино (долу). 

–––

* 9.IX.1944 г., когато чрез Армията на СССР комунистите заграбват властта в България.

** От сборника "Кардиф", самиздат през 1998 г., бел.м., tisss.

ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА

В чест на Робърт Бърнс (1759-1796)

ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА

На таз, която ми постла легло
и утеши ме с ласки в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да се видя рицар аз.

С коси обвивайки ме, Боже мой,
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
направи да се видя рицар аз.

Превземах тез очи, гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-щастлив не съм бил аз.

Щом в утрото на път поех
към нови авантюри, с дързък глас
във вечна вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.

Как лъгах ги! О, как щурях
без миг покой и в зной, и в мраз,
но с нея само, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019 

Plovdiv, edited by 25 jan. 2019