За
нищо минало не съжалявам
напротив
- виждам се щастлив
обикновен, нехаен, непрославен –
писан
на коляно стих.
Човека
доверчив какво го пази
та
колкото и да го мразите дори
и
колкото и силно да ви дразни,
не струвате и пет пари?
Когато
навред около теб политическите клоуни и тарикати
купуват
гласовете на твоите събратя по съдба,
когато едни нещастни хора други нещастни хора
подкупват
с
екскурзия от съседна Турция
или
с почивка на море...
Когато Кървавата столетница
ти се явява иззад всеки ъгъл вече двайсет години
под
разни имена и красиви каузи
и
те уверява денонощно по радиото,
телевизията
и своите вестници,
а
напоследък и по домашния ти телефон...
колко
много мисли за теб
как прилежно работи за твоя народ,
за
България
и
всички свои тежки грехове срещу нацията
приписва
на всички останали,
а
т.нар. "антикомунисти" са
същите
като онези, срещу които вият и квакат,
ала
заедно въртят далаверата,
и
когато не знаеш, защото те лъжат,
и когато не можеш, защото нищо
-
внушават ти - не зависило от теб...
Когато
България става все по-тъжно място за съвестния
и все по-весело място за лъжеца и крадците,
не
ти остава може би нищо друго,
нищо
друго може би не ти остава
освен
да погледнеш истината в очите...
Всичко
тук от тебе и мене зависи.
зависи от нас, защото сме мнозинство -
ние
- лъганите,
ние
- ограбваните,
ние
- унижаваните и оскърбяваните,
ние
- които сме голяма сила
и
няма как да не узнаем това.
Излез!
Излез от черупката си, приятелю,
виж
колко хора сме с твоята съдба наоколо,
каква
сила сме, ако решим какво искаме.
Животът
е дар, не хленч и сълзи,
и никой не е по-голям от тебе,
защото
ти си Стопанинът.
Ти
си Народът
и
всичко тук
точно
днес, точно сега
от
тебе зависи.
Пловдив, 6 юни 2009 - 27 януари 2014 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар