неделя, 7 август 2016 г.

Публицистика - ГОЛЕМИ КРИВИ РЪЖДИВИ ГВОЗДЕИ

ГОЛЕМИ КРИВИ РЪЖДИВИ ГВОЗДЕИ

    Американската нация (САЩ) има за кумир успешния живот на беден автомеханик*, издигнал се до собственик на могъща автомобилна компания. Българската нация има за кумир себеотрицанието и организаторската подмолна дейност на сирак, минал през дяконството и приключил жизнения си път на бесилото**. Е, примерите и сравнението, като всички примери и сравнения, са попресилени, но понеже сме се назорили да следваме американския и въобще, западния модел на успеха, редно е да огледаме какви сме ние и какви са те, та и какви са шансовете ни в тази пуста западна посока.

    По характер сме предразположени и повече повлияни като че от духовното, каквото подсказват вече цитираната поговорка "Кратуната му строши, хатъра му недей!" или "На гол тумбак – чифте пищови!", или "Гладни лягат, курназ стават" ... все пищни смехотворни изражения на нашето залягане над онова невидимо, което иде от вътрешната независимост спрямо каквито и да са рамки, ограничения, правила. 

    Речи на българин да не минава отнякъде, понеже е опасно или забранено, и той ще прецапа точно оттам. Ако някой наруши закона, първата ни мисъл е: Брей, че храбрец! Това незачитане на нормата, този краен индивидуализъм вероятно се коренят в мъглата на далечното (а защо не – и на близкото) ни минало, когато – за да оцелее, този българин е бил длъжен да се вслушва единствено в собствения си инстинкт за самосъхранение. Никога никой властник не се е грижил за него; властта го изнудвала по най-нечовешки начин, все му натискала лицето в калта и му гърмяла в ушите: "Ти си роб. Ти си добитък. Презрян си, че си българин". А щом малко се замогвал, спускали се като глутница вълци да го бастисат, да му съблекат и кожата от гърба.


Захари Стоянов (1850-1889) – летописец на българската голгота

    Затова българинът – колкото и доверчив, знае: законите се пишат от онези, дето желаят да те ограбят, а не да ти бъдат в услуга. Огледайте изтеклите сто-сто и четирийсет години до днес и си отговорете: имаме ли поне десетилетие държавната администрация да не се е държала като най-жесток душманин на простосмъртния стопанин, държавната ни администрация да не му връзвала и ръцете, и краката, залците да не му брояла и пресмятала?

    Дали ще е ангария или непосилни данъци и лихви, дали ще е слугуване или поставяне на националния интерес в услуга на чужденци, нашият човек гледа с подозрение и скрита съпротива към духовните натрапници. Което ще рече, че, без да сме особено ревниви към източното православие като философия, усвоили сме, или по-скоро приспособили сме вярата си спрямо бога в дръзка увереност, че бог е вътре в нас и следователно "Господ е българин", т.е. – не в законите, не в правилата, а именно у нас...

    Напоследък, чувам, тази крилата фраза, произнесена за пръв път от един футболен коментатор, от една гумена кратуна (Николай Колев – Мичмана... с всичкото уважение към личността му), с не по-малка увереност я ритмуват и по комшийските дворове. И ехти над смутния ни Полуостров нестройният хор на балканджиите: "Господ е сърбин!", "Господ е македонец!", "Господ е грък!”,  "Господ е румънец!", "Господ е албанец!"

    Понеже на Балканите открай време се е живяло в мизерия, открай време т.нар. Велики сили са играли своя дяволския покер за наша сметка и на наш гръб, какво друго му остава на тукашния простосмъртен освен да се изскубва от материалната нищета както онзи барон Мюнхаузен се изтеглил за косите си барабар с коня от тресавището.

    Протестантството – един от трите фундамента, върху които се основава американският начин на живот, учи човека да се стреми към материално изражение на успеха. "Като си умен, защо си беден!" – риторично възклицава самодоволният янки. Върви му обяснявай, ако си нямаш работа, че може да си беден именно защото си умен, т.е. човек, който живее уравновесено и не ламти за повече, отколкото му е нужно. 

    За западния гражданин случващото се тук, в този силно занемарен ъгъл на Европа, вероятно е Светът отвъд огледалото на Алиса, където всичко добро, положително се обръща с нозете нагоре и напредва единствено нравствено осакатеното, убогото, отрицаващото живота, изречено с една едничка кодова дума: "Напук". На възможността да си пожелае щастие нашият шоп отвръща с идиотщината, противоречаща на всякаква житейска логика: "Я не сакам мене да ми е харно, я сакам да му умре на Вуте магарето".

    Погледнато от висините на космоса***, може ли да е прав този чешит! Нали материалното е тленно, проповядва Христос. И ми иде на ум закачлив надпис с четка баданарка върху зид край някогашния студентски стол на софийското МЕИ (висш машинно-електротехнически институт) от непонятната за днешния млад българин паметна 1968 г.: "О, капитализъм, как сладко гниеш!" 


Хенри Форд (1863-1947)

    И тъй, Форд срещу Левски... или ако щете, Петко Рачов срещу Рокфелер... Вторите двама (Рокфелер и наш Петко) си отиват от живота, постигнали каквото могат и във възраст, когато активните им години са вече загърбени: първият – в разточително охолство, уважаван като един от бащите на Американската нация, заможен меценат и мъдрец; другият, нашенският Петко от Търново – "гладен, жаден, бос и гол", както сам проплаква... и поради что, Боже мой! – понеже "с идеали все боравех", "все за другите залягах", па най-подире – "зинах, та проклех".

Петко Рачов Славейков (1827-1895)

    Сигурен съм, че ако на американеца, пък и на който и да е добър западняк, посочите личната кариера на многострадалний Петко, то оня ще ви изгледа с любопитство – според неговия манталитет на стопанин, засукал от люлката основните постулати на религиозната версия, заложена в протестантството и католицизма, двамата родни наши светци са дълбоко и ужасно неслучили в личния си бизнес нещастници.

    Ха сега поставете свидните за всяко българско сърце сметки (в грошове) за конци и игла, че да закърпи съдраното си сетре и за боза похарчена народна пара у Апостола Левски, сложете тези мизерни отчаяни грошове, казвам, до астрономическите числа в американски долари от личната банкова сметка на който и да било западняшки естраден или спортен идол и... И какво ще видим, драги сънароднико???

Васил Иванов Кунчев (1837-1873) 

    ... Че в нашите представи народната трагическа участ е изковала с големи криви ръждиви гвоздеи: в Българско да си заможен означава да си хайдук, вагабонтин, мошеник, означава, че си нарушавал накуп всичките Десет Божи заповеди или поне една от тях – първата, която гласи: "...Да нямаш други богове освен Мене" (т.е. освен Съвестта), както повелява Исус.

    Получава се пак някакъв парадокс: без да е фанатично, т.е. – слепешката, предан на християнството, нашият човек е повече духовен от онези, на които днес като да завижда заради скъпите им материални придобивки. 

    Тогава от какъв зор да се префасонираме по чужди образци! Не е ли и то "криворазбрана цивилизация", не е ли и то удушаване на онова традиционно духовно ядро, бягство от самите ни корени – не религиозните, а нравствените според Българската ни традиция?!

    Тук, у себе си Българското ни общество следва да изкове съвременния – български! – модел на Успеха. Задачката иска подходящи учители и образци от историческото ни минало и настояще. 

    Във всеки случай, не перекендета**** с красния лозунг "Велика България!", не полуграмотни министри или замогнали се бандити – и не защото са противни, но това кресливо ято от кукери е нещо случайно и периферно; точно сега нам са ни нужни не актьори, играещи на привързаност към Отечеството, а кръвно свързани с България стопани с морал. 

Пловдив – културна столица на Европа за 2019 година


Plovdiv, 23 uli 1998 – edited 8 avg. 2016
____
* Хенри Форд – основател на автомобилна корпорация. Хенри Форд усъвършенствал конвейерното производство – похват, революционен не само за индустрията, но и повлиял върху модерната култура на следващите десетилетия.
** Васил Иванов Кунчев.
*** Другият, позабравеният смисъл на тази дума е красота.
**** Перекенде (разг.) - подлизурко, подмазвач; разхайтен, несериозен човек.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...