четвъртък, 30 юни 2016 г.

Ars Poetica - ПИАНОТО

ПИАНОТО


Отлитат дните брезови листа.
Косите, зная, посребряват тихо,
издайнически нишчици тъга
оплитат в нежни бръчици очите.

Нима препускаш пак помежду три
притихнали в очакването къщи?
Зад хоризонта младостта се скри,
ала за мене си оставаш същата.

За себе си какво да ти река!
Ти знаеш колко глупаво се хваля,
но чуя ли пиано
и сега,
ужасно ми се ще да те погаля.




Plovdiv, 17 noe. 2007 – not edited 30 uni 2016

Ars Poetica - ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

ДНЕС МИ БЕШЕ ТРУДЕН ДЕН

Днес ми беше труден ден, 
но тая вечер ми се ще 
да си ми под ръка и да те нацелувам, 
да имаш рокля с хиляда и едно копченца 
и старателно едно по едно да ги разкопчавам. 

Тая вечер хич не ми се ще в очите да ме гледаш, 
че дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал. 
Никой повече уют в самотността не е усещал – 
сраснал съм се с кожата си даже, 
ала от себе си навън не мърдам. 

Тая нощ навярно пак ще те сънувам, 
но всъщност ти не си ми толкоз нужна. 
Нужна ми е смешната илюзия, 
която си посяла мимоходом 
с решителност, каквато само 
страстните момичета владеят.


Plovdiv, 14 avg. 2012  not edited 30 uni 2016

вторник, 28 юни 2016 г.

Личен архив - ПИСМА ОТ И ЗА ДАНКО (1.)

ПИСМА ОТ И
ЗА ДАНКО*

І. Привет от студената земя на Добруджа

    Благодаря за изпратените бр. 5 и 6 на вестник "Комсомолска искра". Радвам се, че си спомняш и за мен. И се радвам, че в работата си като журналист третираш нерешени проблеми на действителността, приемаш отговорността пред утрешните дейци на родната лирика (рубриката "АБВ").

    Поддържам твоето становище, че едно от условията при провеждане на изпити във вузовете трябва да бъде творческата интерпретация на изучавания материал. Харесва ми фразата "на изпит човек се чувства като на зъболекарски стол".

    Прав си, когато твърдиш, че нищо не е в състояние да попречи на истинския талант да се изяви. Според мен е нужно да бъдеш по-внимателен към момичетата и момчетата от АБВ. Тяхната психика все още не е укрепнала да може да приеме безпощадната ти оценка. Не знам дали в Пловдив има литкръжоци, но в тях човек може да се научи поне на елементарна техника.

    При мен нещата се развиват нормално. На село – почти пасторална картина: старци, уморени хора, махленски истории, вечер в кръчмата витае духът на малката човешка радост. А иначе проблеми има, но такива, които не ме засягат – живо
тни, тютюн, лично ползване и т.н. Често пътувам до Варна, Толбухин, Балчик, по-голяма част от времето си прекарвам там. Добре е, че все още се срещат добри момичета да ме приютяват.

    Изпращам ти две стихотворения – "
Риза за Христос" и "Морски кончета". Първото, ако сметнеш за необходимо, можеш да предложиш на редколегията на "Комсомолска искра", а второто предай на твоите буболечета**.

Дъщерите ми по онова време 

    Ще чакам да ми пишеш и изпратиш някои от интересните броеве на вестника. Поздрави на Ася
***! Бъди здрав и талантлив!

    Село Гурково, 11 март 1981 година 

    Йордан Кръчмаров

РИЗА ЗА ХРИСТОС 

След полунощ,
в часовете, когато кукумявките тръгват на лов
и над могилите призрачно свети тревата,
от черния вир на небето слиза Христос
и моли за риза да стопли плътта си.

Гласът му е тих, уморен и печален
като глас на самотен пияница,
който плаче над празната чаша.
Земята е кръчма. Кръчма на мръсно пристанище
и кръстът е фар, онемял и отдавна загаснал.

Протяга към мене десница Христос
и през страшната рана от гвоздея виждам звездите.
С приковани крила върху лунния рог
сухи облаци бавно се скапват и падат надолу на дрипи.

Господи. Господи...
Остарял е светът. Равнодушно и хладно
без еретически мисли, той отваря врата след врата
и по пътя си скубе горите.
Този свят пеперудите смила на прах
и търси красивото в гроб на случайно изровен езичник.
На твоите риби, някога нахранили земята,
хайверът е отдавна вкаменен.
Изгризали са плъховете чудесата без остатък
и все по-гладни
с тихи стъпки
стягат обръча около мен.

Аз нямам броня. Аз съм беззащитен.
По-беден съм от вятъра дори.
Не си отивай, господи! Не си отивай.
Вземи последната ми риза. Тя няма да те стопли,
но няма и да ми тежи.

Оглушал е моя вик,
както се появил, така полека чезне,
разтапя се сред бездната на нищото Христос
и сякаш никога не го е имало.

Като ранена птица пада на земята бялата ми риза.

Смирен и тъжен, плъховете чакам.
Знам, че страшно, страшно ще боли. И се страхувам
в последния си земен миг да не заплача.


    В оригинала се е подписал Йордан ДИМОВ, по името на баща си. Текстът е изпратил с писмото си от 11 март 1981 г. Предложих го още следващия ден на колегата във вестника Николай Заяков, който отговаряше за отдел "Литература, изкуство, култура" в "Комсомолска искра", но Големият Заек, както го наричахме помежду си, ми отказа под претекст, че това е упадъчна лирика на неизвестен автор. Тъй че нямаше как добруджанският поет да намери място в добре сресаната местна периодика сред признатите напористи поети от онова време. 

Николай Заяков (1940-2012)

    Спестих тази подробност тогава в отговора си до Данко за съдбата на ключова негова творба. Години по-късно, през 2007 г., пловдивско частно издателство пусна от печат обемист поетичен сборник на поета от Врабево, Троянско под надслов****, заимстван, според мене, от отхвърленото, и особено от "Кози след дъжд"  друго стихотворение на Данко*****. Както гласи старата френска поговорка, случват се такива работи и в най-добрите семейства.


ІІ. Уважаеми Б...,******

    С Вас не се познаваме, но покойният ни общ приятел Данчо Кръчмаров често ми е говорил за Вас, подари ми и първата Ви книга стихове, която ми допадна.

    Аз се занимавам с лит. критика и по молба на майката на Данчо леля Керанка обработвам неговия лит. архив, работя върху един по-обширен замисъл – искам да издам в пълен вид неговото творчество, а и – ако успея: да напиша книга за Данчо. Затова моля да ми пратите копия от неговите писма до Вас или да напишете свои спомени за него, нещо друго интересно и т.н. Ще се радвам, ако отговорите. Моят адрес е: Балчик, 9600, ул. "Н. Боев" № 2, ет. І – Константин Младенов, или на майка му: Гурково, Керанка Кръчмарова. Тъй като тя е решила да дари целия му архив на фонда "1300 години България", ще бъде добре, ако си направите копия за Вас на ксерокс, а изпратите в Гурково оригиналите. С поздрав, в очакване на лично запознанство и отговор: 

    Ваш К. Младенов

    П.П.: Ще се интересуваме; и ако притежавате негови снимки, пратете копия!

    Балчик, 28.VІІІ.1988 г.

 
    Следва

Пловдив - културна столица на Европа за 2019 година

Plovdiv, not edited 29 uni 2016
_____
* За човека и поета Йордан Кръчмаров по-нататък ще напиша по-обстойно. Доколкото ми е известно, преди години общината в Добрич бе учредила награда за поезия на негово име.
** Има предвид дъщерите ми Вера и Надя.
*** Бившата ми съпруга.
**** Вж. https://www.helikon.bg/books/43/-%D0%9F%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5.-%D0%A1%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_130737.html 

    Той е блестящ български поет, а присъствието му в Пловдив е значим духовен факт в модерната история на града. Роденият през 1940 г. в троянското село Врабево автор идва тук в средата на 60-те години (...) Като дългогодишен завеждащ литературния отдел във вестник "Комсомолска искра", Николай Заяков публикува и насърчава множество млади автори. Ексцентричният дух на секретаря на Дружеството на пловдивските писатели, на последния главен редактор на някогашното многозаслужило списание "Тракия" е съхранен през годините... Вж. http://liternet.bg/publish13/v_ianev/pogledi/n_zaiakov.htm
***** 
КОЗИ СЛЕД ДЪЖД

Над дивите пътеки, над хаоса скали,
където само ветровете се венчават,
звънтяха лудо позлатените звънци!
Сияеше подкова пъстроцветен пламък.

Посипани с безсмъртието на дъжда,
козите бясно тичаха към небесата.
Зовеше ги кошарата на вечността
с разтворената порта на дъгата.

Прелитаха над бездните красивите кози,
с потръпващи нозе, с рога свистящи!
В пиринч и бронз лъщяха върли канари
и тръните приличаха на цветове димящи.

Под тях козарят - беден селски бог,
напразно ги проклинаше да чакат.
Козите стигнаха върха с изящен скок
и легнаха покорно пред съдбата.

Във жълтите им, пълни с петънца очи
изчезваше магията на слънчевата гривна.
И бавно се превръщаха в брадясали слуги
на бога, който до върха не стигна.

Йордан КРЪЧМАРОВ

****** На писмото от Балчик не отговорих и това тук е опит за извинение към подателя К. Младенов.

Ars Poetica - ПАЛЕНЕ НА СТЪРНИЩАТА

Йордан Кръчмаров – Данко (1948-1986)
ПАЛЕНЕ НА СТЪРНИЩАТА

Видели ли сте лете как пробива
след огъня най-острата трева?
След жътвата,
като пшенична нива
и аз така се учех да раста.
*

Dobrudzha, avg. 1980 not edited 28 uni 2016
––––
* Пътувахме с Данко (Й. Кръчмаров) от Балчик за Гурково. От рейса съзрях горящите стърнища край изоставеното турско гробище преди Брястово. Там, докато се тръскаме на задната седалка по междуселския автобус от Балчик към Гурково, съчиних този текст. Опитвах години по-късно да добавя още редове, но текстът упорито ми се съпротивяваше и накрая вдигнах ръце от него. От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г., стр. 53.

четвъртък, 23 юни 2016 г.

Ars Poetica - ЛИШЕН ОТ ЛЮБОВ

ЛИШЕН 
ОТ ЛЮБОВ

Лишен от любовта, ръждясвам  
будилник в неразтребен хол,
затънала в чинии маса,
без крак един останал стол,

шише от евтино шампанско,
на екс изпито в пристъп лош,
рус косъм, скочил от косата
на милата м
и тази нощ,

сандалите й насред хола,
бикини, смъкнати
под колене,
любов, която ходи гола,
но с пръст помахва:
"Скъпи, не!"

И що да стор
я сам горкият,
светът е кофти устроен –
да ход
я жаден, а да ми се пие, 
тъй както
случва се и с мен. 



Plovdiv, 16 fev. 2014
edited 23 uni 2016

събота, 18 юни 2016 г.

Ars Poetica - ЖЕГА

ЖЕГА

Неудържимо ме привличаш, питам се защо
и отговорът, знам, ти го знаеш, аз обаче не.
Играеш пред очите ми като мряна във вода,
тялото ти говори, което устните не изричат,
очите ти говорят, което остава между нас
далеч от чужди погледи, от чужди приказки.

Съзнаваш силата си, неудържима си, защо,
какво ти сторих, къде сгреших, та съдбата
тъй ме наказва – да те гледам от разстояние,
да знам, че много е грешно и че не бива
да те мисля извън всякакви обстоятелства,
отвъд всички забрани, отвъд правилата?


Plovdiv, 18 uni 2016

петък, 17 юни 2016 г.

Ars Poetica - ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

Прането, манджите, метенето, паниците,
скитала съм по магазините, мили мой,
закъснявала съм, но не съм те питала
няма ли най-сетне да видя покой!

Мърмориш, все риеш пода с копитата,
сметка ми търсиш и все ти си прав;
как да се хваля с теб пред роднините,
като сам се не виждаш с тоя крив нрав!

Била съм все киснела пред огледалото,
в неделя обичала съм до обед да спя,
единствено у мен изкушава те тялото,
а не, мили мой, че и аз съм с душа.

Бойлера вечер докрай съм източвала,
не съм ти оставяла топла вода,
била съм нехайна, често неточна,
по-често съм казвала Не, вместо Да.

Кога, мили мой, ще ме разбереш,
жена не се удря и с цвете дори,
предпочитам да ходя боса и пеш,
не с принц Еди кой си Кесия с пари.

Как смяташ, мили, да продължим –
заможни просяци или бедни крале,
с теб да съм жалка първа дама на Рим
или Жар-птица с бели красиви криле?

Plovdiv, 17 uni 2016

понеделник, 6 юни 2016 г.

Ars Poetica – ВНЕЗАПНА СРЕЩА

ВНЕЗАПНА СРЕЩА

Обърканите ни отношения, разбери,
нищо не е в състояние да оправи.
Ние с теб сме два бряга на една река:
реката тече и никога не свършва,
но двата й бряга са си два бряга.
Важното е, че животът си тече и
ток ме пронизва, когато те видя
внезапно да вървиш насреща ми,
докато съм навел глава,
устоявайки на поривите на вятъра,
на поривите на любовта ми към теб.

Пловдив – европейска културна столица 2019

 
Plovdiv, 6 uni 2016

неделя, 5 юни 2016 г.

Публицистика - ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ

Унтер-офицер Пришибеев от едноименния разказ на Чехов
ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ


    Липсата на благородство компенсират с крещене: колкото му по-креслив тонът, толкова по-прав. По повод някой си Лазар Лазаров-Мастагарков
*, чийто пространни опуси печатат във вестник "Арт-клуб" под заглавия като "Мекерета и мародери" или "Трагедията Косово". Мастагарков, себе си титулува "професионален историк и философ"; ето показателни два цитата от творчеството му:

    1) "признавам, че БСП изразява тежненията на по-голяма част от българите";

    2) "няма по-голямо и искрено признание за правотата в позицията на българските социалисти. Тази позиция е пределно ясна и точна: последователно миролюбива". 

    Сякаш съм забил нос в уводна статия на вестник "Работническо дело" от ерата на неподправения болшевизъм, когато за политически виц можеха да те пребият, а можеха и полужив да те хвърлят за храна на освирепели от глад прасета в някой соц. концлагер с романтично име.

     Мастагарков е бивш. Нормално е да съобщава истини от последна инстанция, заел позата на унтер-офицер Пришибеев
**.

    В писмо до редактора на "Северен вестник" в 1888 г. 28-годишният Антон Чехов пише: "Когато изобразявам подобни субекти или говоря за тях, не мисля нито за консерватизма, ни за либерализма, а за глупостта им и претенциите им". Пак от 1888 г.: "Фарисейщина, тъпоумие, произвол царят не само в домовете на търговците. Виждам ги в науката, в литературата, сред младежта".

Антон П. Чехов (1860-1904)

    Що ми е тема Мастагарков? Не става дума за антипатии или пристрастия, а за персона, закичила си сама титула "демократ": "Ний, демократите, тъй", "Ний, истинските демократи, онъй"... Аман, бе! Що си не ковнеш едно ап. (апостол), вмчк (великомъченик) или св. (светия) пред фамилното име!

    За какъв дявол са текстовете ми по страниците на "Арт-клуб" рамо до рамо с текстове на Мастагарков? Или да си хлопна кепенците, па да мина в измислената от г-н Стефан Савов "вътрешна емиграция". Като попитали някога Савов как протекло участието му в битката с комунизма, опитният мъж ловко отбелязал, че по Живково време бил... във вътрешна емиграция. Ай, как им се гневил! Ай, как мрачно гледал днешните демократи – ония ми ти някогашни червени, обаче пуста култура! – не му позволила друго освен кротко да страда.

    Понякога имам усещане, че съм си изживял живота; опитал съм от всичките му блюда, знам маниера и на келнера, и на проститутката, и на управителя на хоремага (хотел-ресторант-магазин) и вече не ми е интересно. Невежеството неуморно се възпроизвежда, все ще се намери уста да се разфъфка с омраза към тоя свят. В познатата му любима роля чувам Невежеството и по "Радио Свободна Европа". Къде е благородният тон на един Петър Увалиев! За такъв тон обаче се изисква да носиш духовния аристократизъм не като лепена брада и мустаци, като театрален реквизит, а като собствената си плът върху костите.

   "Последователно миролюбива", "пределно ясна и точна" била позицията у партийните другари на Мастагарков. Яркият популизъм, като манталитет на почти целия ни политически елит, ни противопоставя не само на нормалния свят извън България, но и с родовите ни корени тук. Тия ли са родолюбците! "Защото аз съм човеколюбив и съм истински демократ" – писа тия дни друга една примадона на словото, представяща се за "философ-психолог" и почитател на Иван Костов.


Ван Гог: Копаеща жена, 1885 г.

    Двама млади мъже завчера загинаха точно в дванайсет и четвърт по обяд. Самолетът им – бойна машина Миг-21, заби нос в рохката нива, взриви се в землището на Драгомирово, селце на двайсетина километра от авиобазата в Граф Игнатиево край Пловдив. Две жени – майка и щерка, окопаваха картофи, когато над тях с фучене премина губещата височина машина. Опитвам се да видя объркания ни живот като нация през очите на двамата пилоти. Могли са да катапултират, а не катапултирали. До последно вярвали, че ще се справят. А кога взели да мислят за личното си спасение? Страхотен въпрос!

    Как да катапултираме от живуркането с турски сериали, Азис, Софи Маринова, Милко Калайджиев, Цв.Цв., Б.Б. и пр.? Нищо ли не може да се направи? Време ли е всеки от нас, българин по род и език, поединично вече да се спасява?

     
Сводки на "професионалния историк и философ" Мастагарков. Реди ги такива едни весели: "Православие", "славянски братя", "мнозинството на българския народ и ведущите ни интелектуалци", "олевяваща Европа, надраснала социалдемокрацията"... Всичко прозрял, всичко изяснил, всичко му ясно. А от стройните редички Георги Джагаров (1925-1995) някога, при копането гроб за империализма простичко писа:

Това е ясно, онова е ясно –
 
тревата никне и дъждът вали...
Е да, на тебе всичко ти е ясно.
Но мен не ми е ясно. И боли.

(...) Какво съм аз? И хората какво са?
Насам ли да вървя? Или натам?
В главата ми се блъскат сто въпроса.
А отговор не мога да им дам.

                         (...) А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
                         дъждът валял и никнела трева...
                         Но мен дори и то не ми е ясно.
                         И ти не знам разбираш ли това.
***

                                     Plovdiv, 5 uni 1999 – edited 6 uni 2016
_____
* Гръцкото mastos в името може да е и гръд. Възприемам го: пъчене, възгордяване.
** Вж. 
https://chitanka.info/text/1998-unterofitser-prishibeev
*** Вж. "Разминаване", от сб. "Сезони", изд. "Хр. Г. Данов", 1981 г. 

Ars Poetica - НЕ ЗНАМ ЗАЩО

НЕ ЗНАМ ЗАЩО

Не знам защо продължавам да те обичам.
Не знам, когато толкова си ми изневерявала.
Като помисля, няма логика, няма грам логика,
но такава е истината, уви, такава е истината
за мене и тебе, мила, невярна сладка кокетке.

Колко мъже, леле, колко чужди легла смени,
а тръпката нищо не изличи, просто нищичко.
И пак си пред очите ми – красива, загадъчна,
каквато беше, когато за пръв път те срещнах
под облаците и под дъжда в най-случаен ден
от хилядите тъжни дни, преживени без тебе.

Какво е това, ако не глупост, голяма глупост!
И няма как да обясня, просто няма как, леле,
пък и приятелите едва ли ще ме разберат –
защото невъзможно е да обичаш невярната,
и това също добре го знам, добре го знам.
Ала това е истината за мене и тебе, уви!
Това е истината, уви, това е истината.


Plovdiv, 5 uni 2016

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Ars Poetica - КОГАТО ИСКАШ МНОГО СИЛНО

КОГАТО ИСКАШ МНОГО СИЛНО

Когато искаш много силно, когато искаш…
Ако това е много силно, когато искаш –
особено любов кога е, кога ти бяга
и щом усещаш аромата, когато бяга…
Не я гони, не я преследвай – тя е у тебе
и цялото Небе тогава си е у тебе –
звездите, слънцето, луната и всичко друго
в магията на светлината и нищо друго.


Plovdiv, 3 uni 2016

Документи - ЗАСЛУЖАВА ЛИ?

     ВМЕСТО УВОД

     
Към tisss: – Темата е "Ислям и християнство (прилики и разлики)". Постове с политическо и ксенофобско съдържание ще изпращам в Коша! 

     
tisss: – Може и да сте права да свалите клипа* от форума. Съжалявам за главоболията, които вероятно съм предизвикал, но постъпих тъй не от омраза, не от ксенофобия, както сте се изразили, а от... любов. Странно, нали? С уважение!


 Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум.
Франц Кафка (1883-1924)

ЗАСЛУЖАВА ЛИ?

    tisss: – Разтреперах се, като изгледах въпреки волята си докрай клипа, заснет вероятно нейде на градска улица в Сомалия. Изтърчах да си купя кутия цигари от супера и се затворих в бетонния гараж при колата, да си успокоявам нервите от обзелия ме потрес. Колко сме уязвими – мисля си точно сега.

    I.K.: – Да, разбираемо.

    tisss: – Ако имаш време и желание, виж текстовете от трите линка в същия постинг. За тия неща трябва не да се говори, а да се крещи, но какво правим ние всъщност...

    I.K.: – Да, ще сторя това.

    tisss: – Имам старо стихотворение, писано като продължение на идеята от едноименното стихотворение "Варварите" на Кавафис. Писал съм го още по време, когато работех в "Комсомолска искра", но съответства на сегашната ситуация абсолютно.

    I.K.: – Варварите на Кавафис, които разочаровали с непоявяването си онези, които ги очаквали.

    tisss: – Ние всички сме като пасажери на "Титаник", занимава ни всичко друго, само не и надвисналата опасност светът ни да бъде взривен от омраза.

    I.K.: – По отношение на омразата аз далеч не изповядвам възгледа за нейното избягване.

    tisss: – Текстът ми е продължение и друг поглед към идеята на Кавафис. Казано простичко: къде е всъщност любовта, в която кой ли не ни се кълне? Ей това е тревожният завършек на едноименното стихотворение "Варварите".

    I.K.: – Още веднъж ти благодаря!

    tisss: – Знам, че имам здрави нерви, но тоя клип не ми излиза от ума. От доста време не съм се виждал тъй разтреперан. Преживял съм и пряко, и като свидетел няколко кървави катастрофи, побоища, шетал съм из моргата на "Пирогов" да търся трупа на обгорелия ми баща, два пъти от удавяне съм спасявал приятел, но това хладнокръвно убийство на млада жена ме извади от равновесие. От известно време си мисля, че като нация нас българите са ни заврели лицата в кална смрад, и най-отвратителното е, че нямаме право да се защитим дори.

    I.K.: – Никой не ни е завирал лицата никъде: ние сами сме си ги заврели.

    tisss: – Преди десетина години се заех детайлно не да чета, а да проуча духа на Корана. Поредица от есета посветих на тия размишления относно исляма. Имах известно време приятелство с интелигентни млади мъже от Близкия Изток (Сирия, Афганистан) и от Северна Африка (Тунис, Мароко). Държаха се като нормални хора, но заговорех ли за исляма, притаяваха се, започваха да се споглеждат, сякаш пазят някаква голяма тайна от мен.

    В момента България е разграден и разграбен дом. "Отвратително" е слаба дума за това, което ни сполетява като нация.

    I.K.: – Така е.

    tisss: – Изпитвам притеснение дали да пусна отново по форумите тая поредица от есета за исляма.

    I.K.: – Не би трябвало да се притесняваш. Ако нещо те е извадило така силно от равновесие, значи си струва, за да бъде напомнен твоят текст.

    tisss: – Ще помисля дали си заслужава да рискувам.


ВАРВАРИТЕ**

Не чухте ли?... Нощес преплували морето.
И лъскавите им очички светели
зловещо като вощеници в мрака.

А днес отвън, на улицата спря се
един освирепял баща и се разкряска:
"Да знаете, пера и пух ще хвъркат!"

И друг попита: "Но къде са?"
"Не знаем ний отвръща му тълпата,
но всички туй говорят. Господи... "
Нима след Май Декември се задава?

"Войската спи ли?" Бодро отговарят:
"Не спи войската. Будни сме. И пазим".
"А да не би там нещо да ви липсва?"
"Да, липсва. Нямаме си опит."

И гражданите ясно: в паника.
Търчат със мрежички, пазара пресушават,
по цели нощи вестниците гризкат
и люшка се назад-напред Градът.

Ще дойдат варварите... Как? Ще дойдат!
Най-личните мъже до късно светят,
но всякакви решения сега ни
изглеждат слаби пред опасността:
Градът като мравуняк е настръхнал:

"Те вече тук били. Маскирани. И умни.
Сред нас. Представяте ли си! И никой
без уреди не би ги отличил."

"Тогава дайте уреди. И нека видим
какво ще кажат мозъците електронни."

Уви, засича техниката скъпа;
науката и тя! примигва късогледо.

"О-о, да Напразно вярвали сме ние!"
роят се самозвани философи,
младежите се гаврят със страха,
крещят: "Варвари-и-и, къде сте?"

И всеки срещнат плахо гледа,
сърцето си захлопнал с трясък.
И ето ни в средата на света,
в очакване на варварите ...

Любов!
Къде си ти?
Как опустяха
площадите, до вчера пълни с влюбени!
Plovdiv, 1/2 dec. 2013 – not edited 2 uni 2016
–––––
* Клипът представя група мъже как първо се гаврят, а накрая размазват с камък главата на младо момиче. По темата вж. още и: http://kultura.bg/web/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0/
** Писано през август 1980 г., публикувано в сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...