Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 2 юни 2015 г.

Ars Poetica - МУЛЕТАРЯТ

Мулетарю, ти минаваш баснословно остъклен от пот.
И чифликът Менокучо
ти донася всекидневно ядове безброй.
Пладне. Крачим по колана на деня.
Слънцето пече жестоко... 

МУЛЕТАРЯТ

Съзнаваш ли защо ти е това изящно тяло,
 което Господ дал ти е за ласки и любов!
 Избягвам да те гледам, а посветен изцяло,
 до шия да потъна във тебе съм готов.

 Проклет да съм, замръкнал сред пустошта голяма
 от жажда безутешна като земя без дъжд,
 пред Бог отново падам отчаян на коляно,
 ала в леглото с тебе бих любил като хъш.

 Пребродил всяка гънка и весела трапчинка,
 покрил със сухи устни налетите гърди,
 бих яздил ненаситно и всичко бих опитал
 без свян под Небесата от гроздове звезди. 

Тъй недостъпна, няма, ти – Вавилонска кула,
 
аз 
 странник, насред пътя камилите си спрял,
от страст убил бих даже любимото си муле,
 готов да разпилея стадата си без жал.

О, знам, че знаеш всичко, ала се криеш в здрача
 с усмивката прикрита на здрачните очи:
  животът всъщност даже не струва и петаче,
  когато с теб Вселената в хармония звучи. 

След хиляди години, след пролети и зими,
ще дойдат други хора 
 мъже, жени, народ, 
и някой пак за ласки горещи ще примира,
 
 облъхнат от Всемира на плътската любов.



Plovdiv, 4 jan.2008 – redact. 2 uni 2015
_______
* Начало на стихотворението "Мулетари" от перуанския поет Сесар Вальехо (1892-1938).