Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 3 октомври 2015 г.

Публицистика - ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО

ЛЮБОВТА ЦАРСТВА ОТВЪД ПОЗВОЛЕНОТО

       Всяко пренебрежение към естествения ход на нещата, всяка припряност скъпо се заплаща: с реки от кръв. Количествените натрупвания в сферата на духа не водят до скокообразни качествени преобразования, а до еволюция, която е постепенен процес. Не може вечерта да си легнеш тарикат и измамник, а сутринта да се събудиш кавалер на честта. Тая работа така не става.

       Светът на общественото съзнание се гради не толкова върху материалния интерес, тъй като човекът е зависим и силно повлиян и от феномени с интензивна духовна същност, каквито са Вярата, Любовта, Надеждата, с други думи изречено: стремежът към вътрешна хармония, трепетът пред инстинктите за живот, продължение на рода, щастие, вродените и преоформени и опредметени/олицетворени представи за Добро и Зло, Хаос и Хармония ни съпътстват през целия ни съзнателен живот.

       Човешкият разсъдък много по-сложно, отколкото го представят стройните теории, отразява света. Героизма, подвига предлагат като еталон за личност и достойнство, а и героизмът, и подвигът са всъщност изключения от нормалното.
Баща ми се върнал от фронта с орден за храброст, без – изтегляйки с триста метра напред фронтовата линия, да съзнава, че върши нещо изключително. Изключителното го видели стоящите отстрани. По оскъдните му, изтръгнати с ченгел от мене – сина му, думи, 22-годишният редник просто пълзял или на прибежки между трупове се промъквал в обстрелваната зона между две армии - немската и българската.
Какъв подвиг, какъв героизъм! Великолепието му в моите очи е, че отказваше да приеме именно подвига и героизма.

       Мирозданието се крепи върху твърде яки основи, заложени в човешката ни склонност да се възторгваме от себе си, да се виждаме непременно център на Вселената, тъй че нашите представи непрекъснато изкривяват истината, моделират я – казано без емоция.
Политиката е сред ярките доказателства за склонността да се самозаблуждаваме, изкушени от красиви лъжи. Понятието "демокрация"* е категорична неистина, тъй като се подрежда в някакъв вид йерархия на духовните ценности. А точно понятия, като "свобода", "равенство"... фиксират горещи наши желания и блянове, но обективно погледнато ни свобода, ни равенство съществуват в живота.

       Идеализира се т.нар. "борба". Представят "борбата" като сражение с хаоса, а тя е всъщност носител на самия хаос.
Народите нямат склонност да воюват помежду си, за да се докажат. Отвращението помежду им го внасят обладани от грандомания манипулатори, теоретици на идеализма, оратори от името на уж висши някакви инстанции, каквито се явяват и световните религии. 

       Строго погледнато, християнската философия
е в хармонизирането на човека със света и обществото на другите, независимо от нашия вроден егоизъм. Затова пък идеите имат свойството сами да се опровергават. 

       Реплика на момичето, с което бяхме женени до декември 1988
г., в момент на ярост: "Ти си самият ад. Как живееш с тоя ад у себе си!" Та оттам ми хрумва, че всеки сам твори своя ад. Проблем на цивилизацията ни в годините подир 11 септември 2001 е как, без да се почувстват засегнати милиард и половина мюсюлмани по света, да бъде елиминирана първичната злост в първоосновата на Исляма.



       Да се правим, че не забелязваме делата, произтичащи от тенденциозен преразказ, а и от превратните тълкувания на Стария завет от Библията във версията на Мохамед, пророка на Аллах, става все по-тягостно. В зората на глобализиращия се свят тая роила се ракова метастаза заплашва да взриви човечеството в самата основа на живота на планетата, като отрича от най-висока уж в нравствеността трибуна именно човеколюбието. Отрязаните глави, избитите невинни жертви на противопоставянето между унижените бедни и благоустроените заможни общества поставят неотложния въпрос пред съвременната философия: кой има най-голяма полза, най-голяма изгода от това крайно озлобление и как тоя хищник да бъде изваден на светло и нравстено порицан.

       Никакви
бетонни стени и телени гранични огради не ще ни предпазят от злото, докато не бъде разкодиран (т.е. внимателно и детайлно обяснен) механизмът, според който омразата бясно се възпроизвежда. Светът е в състояние на война – война уникална, непозната досега по мащабите си, понеже нейните "свещени бойци" или "воините на Джихад", както сами се назовават, отричат априори собствения си живот. Вниманието ни е заето с "подвизи" на дрогирани самоубийци сред невинни жертви в името на бог, а всъщност тия манипулирани от човеконенавистни тълкуватели фанатици са краен продукт на Духовна сила, която повърхностно познаваме.

       Събитията от т
ия първи години на третото хилядолетие от появата на Иисус потвърждават великолепието на християнската философия, която се гради върху любовта и смирението, като основа на живота върху планетата. Аллах, представен по тоя начин: като версия на Бога-отец от Вехтия завет, е образ на типичния грандоман, настояващ да бъде хвален и въздиган над реки от кръв и поля, осеяни с човешки трупове. Поне вече хищното лице на такъв вид тълкуване като фанатична маска на яростта, трудно може да бъде представяно за Съвършеното добро. Именно ислямският фанатизъм най-мощно опровергава първоосновата на Исляма. Но то е само начало на дълъг процес за елиминиране не на ислямската религия, а на тая монотеистична склонност към фанатизъм и озлобление.

       Къде бъркат обществата, изградени върху християнските постулати? Може би самите мюсюлмани, искрено вярващи в Аллах, възприемащи
Аллах именно като Свещен образ на Добрата световна сила, ще подскажат отговора. Защото именно те са най-силно уязвените и унижени в честта и човешкото си достойнство.

       За огромни множества мюсюлмани днес Съединените щати са Враг № 1; но на мястото на САЩ би могла да бъде всяка просперираща държава, която охранява интересите и живота на своите граждани.


     Струва ми се, оназ малобройна група от свръхзаможни и практически необезпокоявани от общественото мнение властници в Близкия Изток е извор на нещастията, а янките със своята хаотична и безобразна "политика от позиция на силата" се държат в ония земи като слон в стъкларски магазин. Тоя конфликт не се нуждае от оръжия, а от разум. Съдбата на бедния арабски мюсюлманин става тема, която тепърва предстои да бъде обсъждана. Какво добро да очаква Европа от него, като сте му отнели възможността да живее човешки?! Трохите, подаянията не са достатъчни за него, и това е очевидно.

       Какво добро е видял тоя
наш събрат от страна на лицемерния Запад!

       Човек се ражда добър
, изпълнен с копнежи и планове... Когато към него се отнасят като към терорист, той наистина ще иде да се взриви сам на някой многолюден площад като фанатичен убиец. Аллах ли се грижи за него?... Но той се кълне в Аллах, защото не вижда изход, и самоубивайки се в името на Аллах, смята, че възстановява честта и достойнството си. Тъй лесно е да го осъдиш, трудно е да го разбереш. Дали причината не е у него, а във всеобщото наше нехайство към участта му? Докато умният търси причина първо у себе си, невежият зее срещу... врага.

        Войниците на САЩ са жива мишена на омразата, която набъбва в Ирак. Какво правят там освен да разпалват ненавист, да онагледяват лицемерието
у висшата държавна администрация на най-развитата материално държава в съвременния свят? Един ден рейнджърите ще напуснат Близкия Изток, както преди това с подвита опашка напуснаха Виетнам, за да се потвърди старата максима, че съдбата на един народ е дело преди всичко на самия народ.

        Най-тревожното е, че съдбата на арабина влияе и върху нашата участ, независимо какво знаем за тоя човек и колко отдалечени сме от неговия дом и отечество.


Plovdiv, 29-30 uli 2004 – no redact. 3 oct. 2015
______
* От гр. demos "народ" и kratos "сила", и оттам demokratia през лат.: държава, която е устроена върху ред правни норми, сред които основни са равноправието, гражданските свободи, и най-важната сред тия норми - императивът, че народът е суверен и с вота си определя кой да управлява общите дела, кой да защитава интересите на нацията.