ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (639.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (639.) 

 Живец в изкуството, изобщо на всяко творчество, това е любовта, преди всичко любовта като усещане за живота, природата, вселената и човека. – Аноним (1947) 

  

    29 uni 1996

ТРУПАЩИТЕ ОРЪЖИЕ*

Каква е тази световна глупост,

купища оръжия да се трупат!
Искаш ли мир, готви се за война –
ечи от незапомнени времена
и като че ли не виждат,
и като че ли не знаят,
че даже и един вирус
може мамицата им да разкатае,
че една настинка,
една кашлица дори
армия въоръжена да зъби да покори.

И генералът, тъй величествен и смел,
който пред народа се перчи като петел,
е в действителност кръгъл простак.
 Някой трябва да им го каже все пак!

Понеже войничето,
натикано в строя,
е много по-възвишено
не да умира в боя,
а да умира от обич и да губи сили
в прегръдките сладки на своята мила.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 uni 2021

Илюстрации:

- Сцена от съветския филм "Съдбата на войника"**

- Омир – най-великият летописец на Древна Елада

____

* От сб. "Порто Фино" (самиздат,1998), готов за печат, но неиздаден заради средства.

** Вж. https://www.dnes.bg/kino/2019/07/13/za-onezi-chiito-jivot-e-bil-tvyrde-kratyk-balada-za-voinika.414841 Бел.м., tisss.