Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 21 август 2018 г.

Ars Poetica – ПАРАШУТИСТ

ПАРАШУТИСТ
  
Отрязаха ми пъпната връв*, и ето ме
увиснал в маранята на августовския ден,
с буза, подута от зъб развален,
последен от осмина храбри скачачи –
любители на авантюрите, и естествено значи,
овързан, опасан, омотан в ремъци и въжа,
под онзи купол висях си самичък в небето.

И докато онези леваци
там долу под мен
щастливи кацаха върху рохкия чернозем,
тревожно си се реех като една перушина,
обзет от еуфорията на останалите седмина
и от подъл, дълбоко вледеняващ ме страх,
че може и съвсем да не съм един от тях,
че вероятно писано ми е никога да не слезна
в тази зейналата под мен 800-метрова бездна.

И тога-а-ава неочаквано и внезапно чух,
разбира се – не Светия Дух,
а свистението на онази тежка транспортна машина,
която пла-авно над кратуната ми прелетя и замина
н
а
д
о
о
о
о
о
л
у
към грешната многострадална черна Земя,
към цялата суетня на материалния ни свят,
и усетил се безтелесен,
в онзи сюблимен момент
си помислих нелепо:
А как ли ще е без мен?

Пловдив – европейска културна столица 2019

 
Plovdiv, 7 avg. 1990 – edited 21 avg. 2018
–––
* През август 1964 г. скочих два пъти с парашут от самолет Ан-2, вдигнал се на 900 м над някогашното пловдивско летище (входът към летището бе където е сега Мебелната къща в жк Тракия). Бел.м., tisss.