ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1379.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1379.)

     Алчността е проклятие, богатият е окован, бедният свободен. – Аноним (1947) 

      8 dec. 2012

СТУДЕНТСКА МАНСАРДA

В мансарда бедна с поглед устремен
към нощното небе от мръсна капандура,
откривах Господ вперил се е в мен
и чувствах се пленен от разни щури

проекти за охолен и честит живот
сред слава и оптимистични драми –
Адам от глина, онова дърво,
докато влезе Ева във съня му.

И свети там котлончето-фенер,
където топли вкочанени пръсти
с коричка хлебец, мас и лют пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

Къде отлитнахте, студентски дни
на топличко във Старата читалня?

По "Витошка" виелица фучи,
а "Невски" се издига катедрално.

И пак сме в мензата на стар фасул,

чорбица редичка – ошав от сливи,

но щом с чорба тумбакът съм издул,
момичетата стават тъй красиви.

Пак зъзнейки макар, от крак на крак
очаквам край Орлов мост автобуса,
когато във припадащия мрак
прострелва ме с очи девойче русо.

За да сънувам после цяла нощ,
увит до вежди в древно одеяло.
Животът всъщност хич не ми е лош! –
ще си река пред късче огледало,

докато с тъпия бръснач в ръка
на сутринта муцуната си бръсна.
Животът не е лош – пак ще река,
но ад го правят помислите мръсни.

Така наивен, жизнен, окрилен,
по "Руски" ще се смеся със тълпата,
която грош не дала би за мен,
освен юмрук внезапен през устата.

Бедняшки дни, как липсвате ми днес
с болежки бол и бръчки по челото!
Човек узнава колко е злочест,
постигне ли мечтите си в живота.

           Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 sep. 2023

Илюстрации:

- Лятото на 1982 г.

- Лятото на 1970 г.