ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1292.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1292.)

  Лесно е да раздаваш присъди. О, това нещо се удава изключително леко! Тънкостта обаче е да разбереш защо са толкова нагли онези, които ни дразнят. – Аноним (1947)

   25 apr. 2005

НЕ ИЗОБЛИЧАВАЙ КОЩУННИКА*

  Денят първи от Страстната седмица за Иисус, Когото с възглас "Осанна!" тълпите приветстват, качен върху магаренце при влизането Му в Йерусалим, четири дни по-късно за да крещят "Разпни го! Разпни го!" и пред тях Пилат Понтийски, прокуратор на Юдея, ритуално си мие ръцете от кръвта на Христос. И ето "измивам си ръцете" над две хиляди години ечи над стълпотворението от наивници, когато демагог реши да умие от себе си отговорността и да я прехвърли върху невежествената креслива духовна мизерия, тълпяща се в нозете му. Ситуация, емблематична за всеки наглец, докоснал Славата. Затова ако в слънчев или дъждовен понеделник тълпата въздига някого, бъди нащрек каква опасност ни грози, българино... Непостоянна, преходна е любовта на т.нар. народни маси, наречени "електорат". Вождът, когото в понеделник обкичват с венци и празнични песнопения, в повечето случаи е кощунствено изритан по-късно от същите горещи хвалители и последователи. Най-странното в човешката ни природа е, че най-преданите обикновено са в първите редички на ентусиазираните съдници, същите, които си дерат ризата на площада, посипват си кратуната с пепел и настояват за най-жестоко наказание заради подлъганите. Кому да вярва евентуалният въздигнат от изблика на всенародна любов – голям проблем, страшен проблем! Да се притеснява преди всичко от най-приближените, мисля си.

  Иде ми наум подобен случай с рожба на Ленинградския марксически институт, идат ми пред очи най-разпалени, гневни на комунизма манипулатори, рожби на комунисти, хора в днешни политически сдружения от бивши мекерета на Тодор-Живковата власт – от преподобния главен асистент Иван Костов от АОНСУ (Академията за обществени науки и социално управление) до бившия самоотвержен квартален доносник.

  Снощи по телевизията въртяха публицистичен филм на БиБиСи за сина на Филип II Македонски – Александър, когото майка му – четвърта съпруга на Филип, Олимпиада, нахъсва от невръстен... Александър Велики – психопат, съсипал не само своя живот, но и променил цивилизационната еволюция на човечеството, във военната стратегия и тактика гений, нищожество в личния си живот, приключен в 33-ата година. Ключови два велики образа за размишления над умението да се живее, Иисус: в човеколюбие, Александър: със стръв към победи под знака на маниакална грандомания и лакомия за власт над света.

* * *

  Химичката Ганзурова нахокала колежката ми по български Мариета Николова пред свидетели в учителската стая. От какъв зор!** В дневника на класа госпожа Цветанка Ганзурова написала "не учебен ден" погрешно вместо "неучебен ден" – и нещастната българичка имала наглостта в часа по българска граматика да посочи грешката, па и да я обясни на учениците, без да подозира, че седмичната програмка в дневника не е писана от ученик, а от химичката, класна ръководителка на въпросната паралелка.

  – Кой ти дава право да ми подронваш авторитетя, ма-а-а! – крещяла извън кожа от ярост химичката, навряла в кучи гъз притеснителната млада радетелка за правилна българска реч "омайна, сладка".

  Минути след скандала се разминавам с яко изнервената възрастна дама. Тя цялата излъчва електричество и химически бойни отровни вещества. Намразила май беше в онзи ден всички гадни българици по света, та ме изпепели с поглед, чак изсъска:

  – Знам аз, зна-а-ам кой им пуска фитилите на младите колежки!!! Знам защо младите колежки нос са навирили и не си знаят мястото в колектива.

 Наглостта и невежеството царуват, отвори ли им се възможност. Така преди години, през пролетта на 1990 г., когато тъкмо създадохме първата синдикална секция към КТ "Подкрепа" измежду 120-те учители в училището ни с 2 400 ученици и... пресрещат ме двечки, пухкавата Пенка Кръчмарова, родом от село Старо Железаре, която дотогава в течение на поне десет години си беше несменяем профпредседател, сръгва с лакът другата – Цвета Иванова, по онова време зам.-директор по учебната част:

  – Виж го ма, Цвето-о! Ей го е, на! Главатаря на анархистите. Всички сме тук другарки и другари, само той, моля ти се, Цвето, господин. – Па заби показалец в стомаха ми: – А бе, господине, на теб що ти е още една профорганизация, да цепиш колектива ли?

  Първият епизод ми напомни историйка с цитат от Вазов: на четири реда текст общо шест правописни и пунктуационни грешки, обесен не Вазов, разбира се, ами цитатът с крещящи червени букви като афиш над главата ми, рисуван върху гланцов кадастрон. Нямало кой да ми каже, че огромният лозунг е рисуван от колежката Йоана Георгиева, завършила тоже Българска филология и тоже в Софийския университет, и го ползвах афиша й за нагледно пособие два учебни часа по Българска граматика с тогавашните й седмокласници за пример как добро намерение може да се съсипе от недоглеждане. С мои набори пловдивските художници Александър Филев и Христо Стойчев, Стефан Лютов и Кирчо Цифкански по онова време в Панаирното ни градче майтап си биех, че грешките им висят по калканите на Пловдив с огромните им шарени надписи, халтура тип Ден година храни около днес вече загробения от лакомия Международен панаир.

  Пак там, от онези еуфорични години на дивна наивност, ми се мотае тежък случай на праведен даскал рабфаковец, партиен секретар и официален доносник др. Атанас Стойков, който като във вица за Гарабед Шпионина, не се криеше, а се гордееше, че Партията му гласувала доверие да служи на правата вяра. На въпросния Наско място специално отделих в книгата "Историйките на ученика Ламски". Тъй да се каже, влезе Наско Стойков напето през Парадния вход в сюжета, дойде си баш от реалния живот в книгата ми; даже си наложих да посъкратя част от фантастичните простотии на този тъмен образ, понеже се появи опасност читателят да го възприеме като подигравка с Българския учител изобщо. Описах едно към едно как преподава – заканите с юмрук, крясъците, войнишкия рапорт в началото на всеки учебен час в усилие да прикрие от света невежеството си в сферата на наука, която преподава с вдъхновение, разбирай – вдъхване на страх и ужас у учениците, с присъщите за духовния шмекер магарешки инат и отмъстителност... до дупка, до победен край, до гроб.*** 

ПОСЛЕСЛОВ:

  Ако можеш, заобиколи или прескочи локвата и си свиркай! Не можеш ли, то вече е участ. Нарекох фирмата, която така и не ми влезе в работа, от 1994 г., "Гарван", като имах предвид, че гарванът се храни с леш. Такова му е призванието – да пази света на нормалните от навлеци, тарикати и самозванци. За да ни унижат, че сме българи, изтипосали бяха сладкопойния Васко от Костинброд полегнал по прашки шест месеца срещу Паметника на Апостола. Шест месеца цветен афиш показва на нашите глупаци надупилия се влюбен Азис с надпис "Ах, как боли!" срещу лобното място на Левски, реклама на чалгата, въведена у нас от Слави Трифонов в "чистата и свята" България.

Пловдив –  най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 maj 2023

Илюстрации:

- Над старото тържище ален бе залезът като домат****.

- Духовността винаги минава по своята Виа Долороса. 

___
* Притчи Соломонови, IX-8. Автентичният текст: "Не изобличавай кощунника, да те не намрази".
** От въведението на Паисий към История славянобългарска: "О неразумний и юроде, поради что се срамиш да се назовеш българин?" 
*** Илюстрация към "Учителят Алфонс":

**** Начало на стихотворението "Любов" от 1927 г. на Атанас Далчев (1904-1978). Бел.м., tisss.