ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (632.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (632.)

  Ако валеше тази нощ, бих се оттеглил/ далеч оттук на хиляди години...* – Сесар Вайехо (1892-1938)

  23 apr. 1996

МОМИЧЕТО, КОЕТО ПЕЕШЕ ФАЛШИВО 

Над нотната тетрадка се поти и срича
двойкаджийката на този весел клас.
Тя не е хубава,
но е момиче
със дрезгаво фалшив ужасен глас.

Горката, не разбира нищичко от ноти.
Кой Моцарт е
и кой Шопен не знае тя.
За Бах не подозира, но в живота й
като симфония
нахълта Любовта.

По улицата с цъфнали дървета
тя се усеща сто пъти проклета,
реве безпомощна,
сълзите й се стичат,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Какво значение за клетата девойка
играе някаква си музикална двойка!
За друга двойка в нейната душица тиха
два облака от Страст и Свян се сбиха.
Затрепка плахото сърце като ранено птиче,
че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

И плисна дъжд. И в уличната локва
отчаяна от таз неправда цопва...
Тъй странна е човешката природа –
запя момичето от болка и тревога.

И може би понеже беше кално,
понеже беше антимузикално,
във пеещата му от скръб душица
съзрах внезапно наранена птица
и питам:
Всъщност, кой е Моцарт,
Шопен и Бах – и те! – какво са
пред туй сърце отчаяно, кървящо,
което песничката си ни праща
за плахото сърце, за ранено птиче, 

че жалко е да любиш, а теб да не обичат.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 uni 2021