неделя, 15 юли 2018 г.

Фрагменти – ЗА КОРЕНИТЕ МИ ПО МАЙЧИНА И БАЩИНА ЛИНИЯ

ЗА КОРЕНИТЕ МИ 
ПО МАЙЧИНА И БАЩИНА ЛИНИЯ


  За перущенския корен на майка ми четох, че са пришълци от Албанските планини, хора със сравнително по-дребен череп, сключени вежди, нежна костна конструкция и неособено високи по ръст. А за калугеровския корен на майка ми срещнах преди години информация от някой си проф. Бешевлиев, изследвал родовете, разселили се от някогашно Търново, че по ген са хора, дошли именно оттам след нахлуване на ислямските орди на Балканите и края на Второто Българско царство. Повечето ми братовчеди по майчина линия са или учители, или свързани с разпространението на информация.
   За родовите корени на баща ми много малко ми е известно, но предполагам, че са преселници в Харманли откъм земи, които са в днешна Северна Гърция. Те са по-скоро романтици по душа, не реалисти. Затова и като имали качества и шанс да направят богатство, се оказали нестабилни в земните дела. Дядо ми Георги, чието име нося заедно с още двама от братовчедите Бояджиеви, цял живот бил бирник, но били най-бедните в махалата, научих случайно от колега, чиято майка е родом оттам и е расла в същата част на градчето. Жена му – баба ми Господинка, била толкова серт характер, че когато окъснявал да се прибере от кръчмата, врътвала ключа и го оставяла да нощува върху черджето пред вратата. От петимата й сина баща ми е най-малкият. До петгодишна възраст му сплитала плитки и го обличала като момиче, а единствен се оказва на фронтовата линия в касапницата на Втората световна война и беше може би много повече мъж от братята си. 
   Слушал съм от него, че в двора на старата им къща някога още се мотаели каци със засъхнала боя, че някой си Кирил (на когото е кръстен) се занимавал с вапцане (боядисване, рисуване), та оттам идва и фамилното име на рода Бояджиеви. Дядо ми Георги цял живот бил бирник, ала три години преди да се пенсионира, затова че станал гарант на някакъв хитрец завалия, наложило се да изплаща дълга на тариката, като отчетник в златоградските мини. 
   Баща ми имаше сръчности, които са ме изненадвали, понеже поради бедност учил само до някогашния трети (днес седми) клас. Рисуваше с дърводелския си молив върху груба амбалажна хартия мебели и после ги правеше върху тезгяха в кухнето, дето ми беше детското легло някога. Без да е учил механика или да има специално техническо образование, три стари мотоциклета "Цюндап" от 1934 г. обнови и усъвършенства, с тях се и състезаваше. Последния му мотоциклет, пак немски, NSU 500 куб.см., произведен през 1938 г., докара с конска каруца от Старо Железаре във вид на купчина парчетии и за около година и половина не само го възстанови и усъвършенства, ами го направи като току-що излязъл от завода. Разнебитени механизми е възкресявал – радиограмофон, шевна машина Сингер от 1837 г., на която прабаба ми Елисавета от Калугерово шаячни дрехи шиела някога. Калугерово имало към Османската войска задължение да шие войнишките дрехи, ангария давали във вид на работа към християнския манастир "Св. Никола" над селището. Фамилното име Керемидови на прадядовия ми род по майчина линия иде от фабрика за керемиди, която създали, като ползвали глината край коритото на река Тополница в горното й течение. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 15 uli 2018

Илюстрации: 
горе – майка ми през 1945 г. като студентка в Пловдивския учителски институт;
долу – дядо ми Георги – бирникът от Харманли ок. 1954 г., заклевал синовете си да не се занимават с политика, че политиката е за провалени хора. И като чета, че само една керемидка в двореца на сегашния ни финансов министър струва колкото пенсията на човек, който 40 години съвестно се е трудил, чудно ли е защо нервите ме хващат!  

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...