tisss: 04/07/21

сряда, 7 април 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (538.)

...хората четат себе си в книгите, преправяйки което им е нужно, и махайки което не им е. Добрите критици са толкова редки, колкото и добрите автори, и когато получа добър отзив или лош, не се притеснявам сериозно. Аз съм на следваща страница на следващата книга... – Чарлз Буковски (1920-1994)*

28.07.1990.

ИЗЖИВЕЙ МИГА

Изживей мига докрай.

Докрай в победата!
Във гибелта докрай!
Докрай ти проникни в това, което става.
Бъди си сам водач в скалистите земи
на случая. Разкъсвай
пелената избеляла пред очите любопитни
и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш
издъно всяко нещо.

Поспри се ти, току-що отминаващ.
Чуй ударите на съдбата - тоя Бронзов конник,
послушай как сред грохота сърдечен
бие тъничко Кълвачът на надеждата,
че още жив си,
че нещичко все пак ти предстои.

Изживей мига докрай. Докрай бъди!
Докрай в падението! В гордостта докрай!
Полето е полирано от Росата на скръбта,
но Вечерта в омара слънчева се къпе.
И тогава, щом птица като сянка ти се мерне,
спомни си, че това е някой миг пропуснат.

Ти мостчето мини с походка строга.
Влез в тъмното. Не спирай по средата.
И все напред... отвъд смъртта на
миговете отлетели.