Журналистика е да съобщаваш на света неща, които друг не желае да бъдат огласявани. Всичко останало е PR. – Джордж Оруел (1903-1950)
Всички ние, чиито бащи са се сражавали срещу нацистите, имаме защо да сме силно привързани към Отечеството си, за разлика от продажния политическия лъже-елит. – Аноним (1947)
19 uli 2006
Годишнина от рождението на Димитър Списаревски*Като четиримоторен американски бомбардировач
бръмбарът рогач
със своята дързост и хулиганство
наруши българското въздушно пространство
на една черквица саката,
килнала се в селце насред планината**.
И богомолци разни и разни баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще
и върху бойната авиация в частност,
се юрнаха презглава да бягат
и се скупчиха на вратата,
където един си изкълчи ръката,
друг си изгуби в навалицата главата,
на трети и четвърти им се подкосиха краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.
Обаче бръмбарът-рогач пикира,
блесна с острие като ислямска секира
в полумрака на Божия храм
и се заби точно там,
сред венците изсъхнали, изветрели,
в избелелите прашни черни дантели,
без някой да го гони
над изгърбените от старост черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в корема на Спасителя се хряссссна.
Объркан, учуден се отдръпна, подхвръкна
и се пльосна насред свещите запалени
в чест на Незнамкой си светия –
един от ония,
които вършат чудеса
и за таз работа са силно похвалени
в дебелите книги свещени
от отчета и мъдреци вдъхновени.
И му припари от живия огън тогава,
от тази под задника му жива жарава
и подобно Божия стрела
бръмбарът-рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с подпийнали екскурзианти
не успяваха да се разминат и тъкмо
шофьорите им красиво се псуваха,
без някак все пак да се разбере
какво са им майките виновни
за тези техни клетви световни.
Бръмбарът, както си летеше – уморен,
а и понеже бе вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на онзи дебел мъж,
който – свалил шапка,
се бе покатерил върху капака
на бъчва с дъждовна вода
и зовеше през електрическа фуния:
"Насаааам, народе! Насам!
Тази вечер за ветераните от войната
ще са ни мезетата и вината.
Разполагаме с танцьорки харни,
певачки, смешници
за храбрите наши оцелели войници.
Насааааам, народе! Насам!
Тук е гювечът голям".
И пред скупчените зяпачи
еуфоричният мъж дръпна патетична реч
и тъй дълго говореше и говореше, и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.
И понеже слънцето юлско бавничко вече
зад планинския хребет залязваше
в сгъстяващия се невежествен мрак –
докато тълпата шумеше и се прозяваше
озадачена от крак на крак,
високо зад облака там в небесата
като кървава яростна капка в тревата
над цялата суета и над всички
заблестя бръмбарът подобно звездичка.
И тогава настана онзи върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "ура" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници…
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 28 sep. 2022Илюстрации:- Бомбардирането на Дрезден, културната столица на Германия.- Баща ми Кирил (1922-1983) редник от Втората световна война.
–––* Димитър Светозаров Списаревски, роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, е летец-изтребител от стар възрожденски род от Котел, поручик, кавалер на орден "За храброст". След таран в американска "летяща крепост", изпратена да бомбардира почти беззащитна 300-хилядна София, самолетът му се взривява в землището на село Долни Пасарел. На 20 дек. 1943 г. на височина 8000 метра 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" се насочва за поредна бомбардировка на София. Машините – 376-а тежка бомбардировъчна групировка на 15-а Въздушна армия на САЩ. Формацията е съпровождана от 50 двумоторни двукорпусни изтребителя от 82-ра изтребителна група. Българската Противовъздушна отбрана вдига едва 36 самолета срещу 200 американски. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от летище Божурище и изтребители Девоатин, излетели от летище Враждебна. Нашият орляк 3/6 от летище Божурище по списъчен състав разполага със 17 изтребителя тип Bf-109G-2. Задачата му е да завърже бой с американските изтребители. Орлякът от Враждебна – 2/6, има по списъчен състав 24 изтребителя Девоатин D-520. Задачата му е да атакува US-бомбардировачите, да ги принуди да хвърлят бомбите извън София. Летците отлично разбират, че трябва да спечелят време, за да може мирното население на София да влезе в скривалищата. Тактическата цел е постигната, вражеската формация на янките е разстроена. В този бой артилерията на ПВО изстрелва 805 снаряда. Загиват поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев, роден на 28 юни 1919 г. в Стара Загора,. Нашите бойни летци свалят десет самолета на янките, от които три бомбардировача и седем изтребителя.
Вж. https://btvnovinite.bg/predavania/nerazkazvanata-istorija-za-poslednite-migove-dimitar-spisarevski.html
** Когато писа текста, авторът имаше пред очите си
мизерната черквица в село Бойково в Родопите заедно с площадчето пред нея,
където рейсовете от Пловдив с няколко .маневри обръщаха отново в посока
Пловдив, след като разтовареха екскурзиантите. Бел.м., tisss..
Като четиримоторен американски бомбардировач
бръмбарът рогач
със своята дързост и хулиганство
наруши българското въздушно пространство
на една черквица саката,
килнала се в селце насред планината**.
И богомолци разни и разни баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще
и върху бойната авиация в частност,
се юрнаха презглава да бягат
и се скупчиха на вратата,
където един си изкълчи ръката,
друг си изгуби в навалицата главата,
на трети и четвърти им се подкосиха краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.
Обаче бръмбарът-рогач пикира,
блесна с острие като ислямска секира
в полумрака на Божия храм
и се заби точно там,
сред венците изсъхнали, изветрели,
в избелелите прашни черни дантели,
без някой да го гони
над изгърбените от старост черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в корема на Спасителя се хряссссна.
Объркан, учуден се отдръпна, подхвръкна
и се пльосна насред свещите запалени
в чест на Незнамкой си светия –
един от ония,
които вършат чудеса
и за таз работа са силно похвалени
в дебелите книги свещени
от отчета и мъдреци вдъхновени.
И му припари от живия огън тогава,
от тази под задника му жива жарава
и подобно Божия стрела
бръмбарът-рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с подпийнали екскурзианти
не успяваха да се разминат и тъкмо
шофьорите им красиво се псуваха,
без някак все пак да се разбере
какво са им майките виновни
за тези техни клетви световни.
Бръмбарът, както си летеше – уморен,
а и понеже бе вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на онзи дебел мъж,
който – свалил шапка,
се бе покатерил върху капака
на бъчва с дъждовна вода
и зовеше през електрическа фуния:
"Насаааам, народе! Насам!
Тази вечер за ветераните от войната
ще са ни мезетата и вината.
Разполагаме с танцьорки харни,
певачки, смешници
за храбрите наши оцелели войници.
Насааааам, народе! Насам!
Тук е гювечът голям".
И пред скупчените зяпачи
еуфоричният мъж дръпна патетична реч
и тъй дълго говореше и говореше, и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.
И понеже слънцето юлско бавничко вече
зад планинския хребет залязваше
в сгъстяващия се невежествен мрак –
докато тълпата шумеше и се прозяваше
озадачена от крак на крак,
високо зад облака там в небесата
като кървава яростна капка в тревата
над цялата суета и над всички
заблестя бръмбарът подобно звездичка.
И тогава настана онзи върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "ура" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници…
.jpg)
.jpg)
.jpg)