Ars Poetica – ДА СИ СВЯСТНА НЕ СИ...

ДА СИ СВЯСТНА НЕ СИ...

И не знам за какво, но не знам и защо
съм по теб тъй увлечен, пиян
като риба в ботуш, като звън на стъкло
от коняка, на пода разлян!

Да си свястна – не си, да си вярна – не си,
и се чудя на този мой шанс:
в леглата преспал на стотици жени,
не открих като теб ни една.

Ти от мен просто нищо не си пожела,
но дивяхме като в стар вертеп
и сега – черна гарга, увесил крила,
знам, не мога да дишам без теб.

Кой те знае къде някой друг те прибра,
но съм спал в несвяст като в гроб,
щом събудих се, бях обрасъл с черни пера
и пиян от безумна любов.

Ех, жена, ех, момиче без капчица свян,
с твоя розов корем ме плени,
с тез налети гърди, с тез коси, рамена
давя се сам в море от мечти.

Корабът ми опасно люшка се там
и бучи вече тъжният рог:
бях спокоен до днес, че оправям се сам,
ала днес съм пиян от любов.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 4 uli 2017