Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 19 май 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (139.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (139.)


  Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616) 

  23.07.1998. ГОЛЕМИ РЪЖДИВИ КРИВИ ГВОЗДЕИ

  Американската нация (САЩ) има за кумир успешния живот на беден автомеханик*, издигнал се сам до собственик на автомобилостроителна компания. Българската ни нация има за мерна единица себеотрицанието, организаторската подмолна дейност на сирак, минал при вуйчо си през школата на дяконството и приключил житейския си път на бесилото**. Примерите и сравнението, както всички примери и сравнения, са пресилени, но понеже сме се назорили да следваме американския, пък и въобще, западния модел на успеха, редно е да поразгледаме какви сме ние и какви са те, пък и какви са ни шансовете с тези пусти европейски (американски) духовни ценности. По нрав повече сме предразположени или повлияни като че от духовното, каквото и подсказват поговорките ни "Кратуната му строши, хатъра му недей! На гол тумбак чифте пищови, Гладни лягат, курназ стават – все пищни смехотворни изражения на залягането ни над онова невидимо, което иде от вътрешната независимост спрямо каквито и да било рамки, ограничения, правила. Кажи му на българина да не минава отнякъде си, понеже е опасно, забранено и пр., и той непременно ще прецапа оттам. Ако наруши закона някой див нашенец, първата ни мисъл е: Бре-ей, че храбър! Това незачитане на нормата, този краен индивидуализъм вероятно се коренят нейде пак там, в мъглата на далечното – а защо не и на близкото, минало, когато за да оцелее, този простосмъртен българин е възпитан да се вслушва единствено в личния свой инстинкт за самосъхранение. Никога никой властник у нас не се е грижил за него, но властта го изнудва по най-всевъзможни начини, все му натиска и му навира лицето в калта и му гърми в ушите: "Ти си роб, просто си добитък, ти си презиран именно защото си българин". А щом малко от малко се замогвал, спускали се като вълци да го бастисат, да му съблекат и кожата от гърба, жив да го одерат.

  Затова и българинът – колкото и доверчив да е, знае, законите се правят от онези, които желаят да те ограбват, само не и да ти бъдат в услуга. Огледайте изтеклите в небитието дотук сто-сто и двадесет години, и сами си отговорете: има ли поне едно цяло десетилетие именно Българската държавна администрация да не е била най-жестокият душманин за обикновения българин стопанин, да не му връзвала ръцете и краката, залците му да не е брояла, пресмятала, за да му остави толкова, колкото да не умре от глад? Дали ще е ангария или непосилни данъци и лихви, дали па ще е слугуване или поставяне на националния ни интерес в услуга на чужденци, нашият човек е изпълнен с подозрения и зле скрита съпротива към духовните натрапници. Без да сме особено ревниви към Източното православие като философия, усвоили сме или по-скоро, приспособили сме вярата към бога в увереност, че богът е вътре в нас, следователно Господ е българин, т.е. не в законите, не в правилата, а именно у всекиго от нас зависи какво и как ще е в България. Или имаш бог у себе си, или го нямаш! Точка по въпроса. Оттук-нататък да заповядат психолозите да го разяснят.

  Ама напоследък – чувам, тази фраза, произнесена за пръв път от един футболен коментатор, една гумена кратуна (Николай Колев - Мичмана, 1932-2004)... с всичкото уважение към личността му и не по-малка увереност я ритмуват и по комшийските дворове. И ето, ехти над Полуострова нестройният хор на балканджиите: Господ е сърбин, Господ е македонец, Господ е влах, Господ е грък или Господ е арнаутин! Понеже на Балканите от време оно се живяло в смут и мизерия, открай време т.нар. Велики сили са си играли дяволския покер за наша сметка и на наш гръб, какво му остава на тукашния човек освен да се изскубва из материалната нищета както онзи швабски барон Мюнхаузен за косите се изтеглил барабар с коня си от тресавището!

  Протестантството – един от трите кита, върху които се основава духовният живот у янките, учи вярващия да се стреми към материално изражение на успеха. "Като си умен, защо си беден?" – реторично възклицава янкито. Върви му обяснявай, ако си нямаш работа, че може да си беден именно защото си умен, защото си човек, който живее мъдро, уравновесено, не ламти за повече, отколкото му трябва да е щастлив.

  За средностатистическия западен гражданин ставащото в този занемарен ъгъл на Европа вероятно е Светът отвъд огледалото на Алиса, където всичко положително е с нозете нагоре и печели успехи единствено нравствено осакатеното, отрицанието на живота, изречено с едничката наша заклинателна дума – Напук! На възможността да си пожелае нещо измечтано шопът отвръща с идиотщина, която противоречи на всякаква житейска логика: "Я па не сакам мене да ми е харно, я сакам да му умре на Вуте магарето!" Погледнато откъм космоса***, възможно ли е да е прав чешитът му с чешит? Та нали материалното е тленно, според Христос! И ми иде на ум закачлив огромен надпис с четка-баданарка върху зида срещу някогашния студентски стол на софийския Висш машинно-електротехнически институт в непонятната за днешното поколение тарикати 1968 г., кога френските студенти палеха Париж, а тук вероятно наплескан от прегладнял провансалец с празен тумбак крещи умилно: "Ах ти, гнил капитализъм, колко сладко ухаеш!" Ухаело му на таратор и свинско с кисело зеле откъм кухнята на стола, който стол тогава бе в подземието вляво от Националната ни библиотека, изправиш ли се с лице към пищната й фасада и онези там истукани от бронз, двамата братя от Солун. 

  Та тъй, Форд срещу Левски или Рокфелер срещу бай Петко Рачов. Първите двама във всяка двоица умират, създали каквото могат, заможни и на възраст, когато най-активните години са загърбени – в разточително охолство, уважавани като едни от бащите на Американската нация, макар такава нация да не съществува, меценати, мъдреци; а пък вторите във всеки чифт, като да речем наш бай ни Петко от Велико Търново: "гладен, жаден, бос и гол", я кара на поплак, жив да го ожалиш. И поради что – понеже "с идеали все боравех, все за другите залягах", па най-подире "зинах, та проклех". Сигурен съм, че ако на типичното янки, пък и на когото и да е типичен западноевропеец, посочите главоломната лична кариера на многострадалний наш Петко, онзи ще ви изгледа с любопитство; ами че според манталитета му на човек, от люлката израснал с основните постулати на религиозната версия, заложена и в Протестантството, и в Католицизма, тези свидни наши родни светци са си дълбоко неслучили в личния бизнес завалии несретници.

  А сега поставете свидните за всяко българско сърце сметки (в грошове) за конци и игла поради съдраното му сетре и за бозата похарчена народна пара от Апостола Левски, турете отчаяните грошове, казвам, до астрономичните суми в американски долари от личната банкова сметка на което и да било естрадно или спортно идолче на Щатите или Западна Европа... и какво ще видим, драги сънароднико свиден?! Че в нашите представи народната трагическа участ изковала с големи ръждиви криви гвоздеи текста, че в Българско да си богат, значи си: хайдук, вагабонтин, мошеник, означава, че си нарушавал Десетте божи заповеди вкупом или една-едничка от тях, онази първата, която гласи: "Да нямаш други богове освен Мене" (освен Съвестта), както повелява Иисус.

  Та ето парадокс – без да е фанатично, т.е. слепешката предан към християнството, нашият мизерен българин е повече духовен от онези, на които днес като да завижда за скъпите им материални придобивки и прищявки. Е, питам се, от какъв зор ние да се префасонираме по чужд образец? Не е ли това криворазбрана цивилизация, не е ли удушаване на онова традиционно духовно ядро, бягство от самите ни корени, не, не религиозните, а нравствените ни корени и традиция? Ами че в себе си общността ни е изковала Българския модел на успеха. Тази задачка си има подходящи учители и образци от историческото ни минало и настояще. Всеки случай, не перекендетата с кресливия им лозунг "Велика България!", не полуграмотни невежи министри или замогнали се бандити, и не защото са противни и около тях смърди, но кресливото ято кукери е нещо случайно, периферно; затова са ни нужни не актьори, играещи на привързаност към Отечеството, а кръвно свързани с България човеци с морал.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 19 jan. 2020

Илюстрации:
- Сър Хенри Форд, велик механик изобретател.
- Екзекуцията, еталон за националната ни чест.
–––
* Относно що е нация. Не смятам, че сегашните сдружени 51 (петдесет и един) американски щата (държави) са отечество на една нация, това е гърне, където са смесени хора от всички възможни етноси по света. Според мен, това е най-полицейската държава на света. Лично мнение. Хенри Форд (1863-1947) – основател на корпорацията Форд; усъвършенствал конвейерното производство в автомобилостроенето. Концепцията е революционна не само за индустриалните продукти, повлиява и върху модерната култура.
** Васил Иванов Кунчев (1837-1973).
*** Другият, забравеният смисъл на думата е красота. Бел.м., tisss