Не назлобявай срещу Злото, че на Злото точно това му е целта! – tisss (1947)
14.04.2004. ХОДЕНЕ ПО МЪКИТЕ
Вчера ми беше голям ден. Върнах втората дефектна мишка за компютъра, само 47 лева, леле, нарекох го този модел "мишка-мерцедес", замениха ми я с трета от същия вид. В девет и половина с процесора, плюс два нови компакт-диска, дочаках техника, който ми записа на двата СД окончателната версия на ръкописа "Ламски". В десет и половина бях в офиса на печатница "Таf" и се оказа, че служителката във фирмата за печат Детелина Василева ми е правила преди година калкулация за отпечатването на ръкопис от 100 страници. При 100 страници обем луксозното издание би ми струвало за тираж от едва 100 екземпляра общо към 900 лв., което ще рече, че за 500 страници същият мижав тираж ще ми струва 4200-4500 лв. Че с тези пари, ако ги имам, защо да рискувам да си издавам книгата! По-харно да си купя някой Fiat-Marea с 16 вентила и чудесно ускорение от 0 до 100 km/h. Учтиво пожелах на госпожата всичко най-хубаво и отидох да пия кафе при афганистанеца Маруф. Оттам по джиесемчето се свързах с печатаря от село Рогош: поет, бивш изпълняващ длъжността кмет на Стария Пловдив Тодор Чонов (1945) и чух възторжен възглас "Мисля си за книгата ти!" Към единайсет и двайсет Чонов вече ме чакаше пред входа на блок в жилищния комплекс Тракия.
До дванайсет часа чрез моя процесор печатарят прехвърли окончателния вариант на ръкописа "Ламски" върху нов диск с програма, която неговият компютър може да разпечата. Записа си и два от шрифтовете, които ги нямаше; мисля, че още поне два шрифта ще се наложи да запише от моите шрифтове. Казах защо 6 май е важен ден за мен за печатането на книгата. Майка ми е родена на този ден, а и Гьоргевците в двата ми рода са неслучайни хора, значи, тях приемам да са закрилници на хлапака Ламски.
20.04.2004.
В четвъртък дадох първите 50 лв. на Тодор Чонов. Ще получи останалите, както се договорихме, ако до 6 май – Гергьовден, отпечата 150 екз. от книгата плюс 30 цветни рекламни афиша "I like Lamsky!" (Харесва ми Ламски) в таблоиден формат. Компакт-диск със запис на книгата му бях дал още на 8 април, по Великден.
На 20 апр. 1889 г. в австрийското градче Браунау на реката Ин се е родил единият от двамата злодеи на ХХ в., Адолф Хитлер. Майката Клара Пьоцл е втора братовчедка на бащата Алоис Хитлер, 23 години по-млада, явяваща се втората съпруга на овдовелия от първия си брак пчелар, собственик на овощна градина. Бащата умира през януари 1903., майката – през декември 1907 г. Клошар и скитник, когато бил двайсетгодишен, бъдещият диктатор трийсет години по-късно – през 1939 г., когато е петдесетгодишен, кара светът да трепери и с другото чудовище, осетинеца Йосиф Сталин, е причина за гибелта на над 80-100 млн. души, преобръща представите ни за света на чистите идеи като свят на библейски ужас. След Сталин и Хитлер вече не може да има илюзии за "предани до смърт и всеотдайни на партията", т.е. за фанатиците от всякаква порода – болшевики, комунисти, фашисти, нацисти, ислямисти, езуити и прочие, които горят от желание да ги възприемем за изключителни за нацията си натури. Грандоманията, крайна степен възгордяване е в основата на това явление – фанатизма у смятащия се за изключително праведен свръх-човек или дясната ръка на Бога.
22.04.2004.
Слабият човек мрази, когато се страхува; а се страхува, щом се усеща безпомощен.
24.04.2004.
А защо османските завоевания на Балканите са най-кървави в земите на българите през ХІV-ХVІ в.? Дали защото не били срещани от най-упорита съпротива! Българинът не е грандоман, но умеел да брани своя имот. Българинът не обича показното, което винаги е кухо, защото компенсира (замества) отсъствие на духовна енергия. Турчинът – обратно: колкото да е по манталитет привързан към кефа и рахатлъка, като типичен източен човек и азиатец, има изявена слабост към пищните демонстрации на власт и могъщество. Тези два манталитета: българският и турският, прекрасно биха могли да си съжителстват, допълвайки се. Но ислямската религия чрез призивите си към краен фанатизъм противопоставя двете ни национални общности. Източното православие, като най-близък до Иисус и ап. Павел за света възглед, върху основата на който лежи любовта към човека, не може да е причина за нашето национално назлобяване срещу турчина и всичко турско, по простата причина че зове за човеколюбие и смирение, не за фанатизъм. Кръстоносните нашествия към Близкия Изток са дело на католицизма; от тях са пострадали и нашите прадеди християни още по времето на цар Калоян.
Тези дни усилено взех да мисля за турчина като човек с добри качества, които ние, българите, високо сме ценили и продължаваме да ценим: преклонение пред женската хубост, трудолюбие, вярност в приятелството, чистота, усет към уюта и подредения бит, преклонение пред мъдростта и мъжеството, спазване на традицията и на поетите задължения. За съжаление у нас, българите, някои от тези качества липсват, и ето, от турците сме се поучавали, има и още какво да се учим от турците. През август 1977 г. турчинът Наджми от добруджанското село Тригорци единствен сред дузина българи трактористи, които свойски ме тупаха по рамо като да им бях мил брат, когато вечер си пиехме заедно ракията, ме заобикаляха, щом изпаднах в беда. И само свенливият русоляв Наджми, единствен сред онези ми ти там юначни, буйни веселяци Ивановци и Тодоровци, Петровци и Василовци ми се притече на помощ, когато изпаднах в беда с моя трактор Беларус, който вирна предните си колелета като кон вихрогон на метър над каменистия път и едва не ме премаза. Сега там щеше да има камък с надпис: "Тук се преби един наивен пловдивски вестникар", ако въобще е имало кой да го надпише.
Та чак тогава си дадох сметка, че може да е турчин, но ми е единственият истински приятел сред бъбривите самохвалковци, макар сам той беден, изоставен от жена си с трите си дребни хлапенца и старата си болнава майка, пренебрегван от моите горди и накипрени добруджанци, че бил турчин... Ама пренебрегван по онзи фин начин, който само ние, българите, като да владеем – меко и неотстъпчиво, прикрито зад предвзета любезност и снизходителност. Българинът за мен е завършен индивидуалист, егоист и подлизурко в политиката, а душманин на всеки българин край себе си; любопитен, но не обича друг да му взема решенията, силно недоверчив към стоящите над него.
28.04.2004.
24-годишната Мира, жената на Николай Веляков, която напоследък идва да си пием кафето, отишла днес да ражда. Говорел съм й на шега: "Ние с теб сега и двамата сме в деветия месец, ти – с твоето момченце, което очакваш да ти се роди, аз пък с моята книга за момченцето Ламски... Като родила, сина кръстили Мирослав, та да му викат галено Мирко, Мирко на майка си Мира (Мария).
13.05.2004.
Стих или предзнаменование – "Някой в Небесата ти отваря Път, разчиства троскота и подрежда тръстиките, сади градини и кара цветята да ухаят, кога вървиш в мислите си към мен, мила". Откъде ми зазвънтяха в ума точно тези образи и думи? Зачетох се в "Митология на Китай" от поляка Мечислав Кюнстлер. Има там неща и за Гарвана**.
19.05.2004.
Много неща придобих – и добри, и не толкова добри, ала сърцето пак не е доволно. Все подреждам, но пак ми е неподредено, и все по-малко са нещата, които ме радват. Книгите ми са написани, домът – подреден и уютен, със себе си разполагам, а празен се усещам, животът все по-безсмислен ми се вижда. Какво е това! Отде тази празнота и униние? Може би защото ненужен вече се чувствам? Четиринайсет години минаха, а сякаш бе вчера. Какво търчане и суетня около първия брой на политическия вестник "Демократическо знаме"! Но тогава животът ми се услаждаше. Бях се смъкнал поне с десетина килограма от нерви и търчане около този вестник.Но до мен имах жена, при това хубава, умна, знойна жена, за която смятах да се оженя. Преподавах си уроците в училище, карах частно такси, правех вестника и едновременно с нея лепяхме тапети и корнизи до късно през нощта в апартамента й. Още ми се мотае някъде из бумагите скица на вилата, която проектирах да построя със собствените си ръце в Родопите, в най-горния край на селцето Дедево, току на стотина метра от цъцрещия горски извор.
Мечтая си за жена, която край мен да си ражда децата и децата си да отглежда, а пък аз да ги закрилям, и не като властник и като човек, който някого с нещо си задължава, а като им се любувам как растат и как прохождат в този суетен свят. Наревнувах се и се наситих на тихи предателства, доста опит събрах и пак съм неопитен, любопитен съм и съм ненаситен на изненади. Но къде е тази жена! Защо ходя тъй, като да куцам, като част от сърцето ми да не е при мен, пък не зная къде е другата му част. Ангелите пърхат с големи белоснежни криле над мен, а какво прави Моят ангел пазител в този момент, спи ли, боледува ли, не вижда ли колко съм безпомощен без него? А може би нещо нередно сторих, посегнах към нещо, което не ми принадлежи и над което нямам право? Каква е тази тишина и това затишие?
Работата по обработката за печат на "Ламски" не ми спори. На всяка стъпка пречки се явяват и то ме обезверява, пие от енергията ми. Как да изляза от това състояние, като не искам друг да занимавам с моите си дертове, пък се движа като слепец сред непознати, враждебни територии! Печатарят Тодор Чонов май ми прави жестове, а не мога да прекалявам; компютърът засега хич не ми помага, а ми пречи да пиша. Колко набрани на прима виста текстове на компютъра ми изчезнаха яко дим!? Колко пъти с оросено от студена пот чело отивах в кухничката да пуша посред нощите – да пуша от нерви, че тричасов, петчасов труд ми отишъл по дяволите! Дяволска техника... Колко по-лесно ми е да взема лист и молив и така да си пиша нещата! Ще ми се от време на време да зарежа всичко около компютъра, да отдъхна за малко от книгата, но нали се познавам – пак ще се измъчвам, че съм спрял насред път, а куп нови истори чакат да ги напиша; ей ги, в ума ми са, пък аз се помайвам.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 07 dec. 2020
Илюстрации:
- 1970, София, край езерото Ариана.
- 1977, лятото в Тригорци, Добруджа.
___ * Библията. Деяния на св. апостоли, гл. ІV 8-11. ** Името на регистрирана 1994 г. фирма "Студио Гарван". Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)