Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 11 април 2016 г.

Ars Poetica - ОТДАЛЕЧЕН ОТ ПАРИЖ

ОТДАЛЕЧЕН
ОТ ПАРИЖ

И какво да се правя, кажи,
като вплетен съм здраво в лъжи,
като нищо нормално не става
в тая сбъркана наша държава,
откъдето реших да ти пиша
без илюзия, без въздишки –
че онез хора там подредени
не познават ни тебе, ни мене,
а и що ли за тебе да мислят,
като искаш да любиш начисто?

Истината е навярно такава:
любовта и в Париж се продава,
и врабците край Сена ще кажат,
че е сив като в Пловдив паважът,
и дали пък не е все едно
аз къде ще съм, че да се жаля

парижани си чакат Годо,
ние тука
си гоним Михаля.

Там, на ъгъла нейде в Париж,
Принц
а си, ах, дано да дочакаш,
че Париж е разкошен афиш
за Принцес
а, зъзнеща в мрака!


Plovdiv, 28 uli 2012 redact. 11 apr. 2016

Ars Poetica - ДЕЦАТА НА БЕДНЯЦИТЕ

ДЕЦАТА НА БЕДНЯЦИТЕ


Хлапета тънкокраки, босоноги,
уж кротки, а ужасно докачливи –
деца, забравени дори от
бога, 
растяхме като бурени на нива. 

Джендема беше детското ни царство 
и махалата – родна територия, 
където сред поредните коварства 
цинично учехме се да говорим.

Пердашехме се само със юмруци;
пребродили крайградските градини,
ту ябълките недозрели брулим, 
ту зобаме от храста див глогини.

До мръкнало се къпем из Марица,
картофи
вечерта печем на къра; 
подир сакат и знойна хубавица
ехидно свиркаме или се кълчим. 

И колко пъти със разбита тиква 
прибирах се уплашен, разтреперан,
и тъй от ранното си детство свикнах 
със злото да съм мера според мера.

О, нас не са ни глезели бащите!
Те бяха истински мъже корави,
които първо бият, после питат,
а ти каквито щеш си ги разправяй.

Притихнал във копривата на хълбок,
от своите изгонен в тъмнината,
размазвай сълзи, от обида хълцай,
плюй кръв, но не прощавай на предател!


Plovdiv, 12 avg 2007 – redact. 11 apr. 2016