ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1234.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1234.) 

  Значи, много мразя, като изляза на балкончето, да ходя по килим от трохи, трохите да се лепят по краката и да ги внасям обратно в кухничката. Поради това е издадена категорична и неотменима забрана за ронене на трохи за врабци и всякакви пернати, докато не падне сняг. И ето го, че снегът дойде, а с него – и ледените вихрушки. Като излезеш, ставаш лепкав в носоглътката, а бе, гадост! Накъсо, забраната е вдигната, и понеже съм в дървена ваканция, в смисъл, че никой не върши в момента строително-ремонтни дейности и дежурим по един, седя си иззад прозореца и гледам хвъркатите как са ми превзели балкончето. Три вида пилета се появяват досега – врабци, гълъби и врани. И не мога да не отбележа, че най-възпитано и елегантно се хранят врабците: Кротичко, без да се бутат; всеки си кълве пред него си, както се казва: "ядеш колкото врабче". Гълъбите са като татарска орда: блъскат се, кълват се един-друг, а пък като запърхат с крила, събарят почти всичко долу, върху снега пред нашия вход на блока. Враните са абсолютни тартори; когато се появят, всичко друго изчезва... Хем ме е яд за това, хем ми харесва абсолютната им самоувереност заради едното присъствие – епизодично, но респектиращо, и като правило най-рядко долитащи. – Аноним (1947)

  14 fev. 2012 

ХРАНЕЩИЯТ ВРАБЦИ

Пловдив е тъй нежен с мене, че ще умра от студ.

Встрани от шум и суетене, навярно съм и малко луд,

за да дописвам сред тъгата най-веселия си роман*

на жежко лято сред житата, и както винаги, пак сам. 

При нас е зима, и врабците на моя мъничък балкон

боричкат се зарад трохите. Наметнал вехтия балтон,

притоплям се, като ги гледам, и може би ще е така,

докато се усетя беден, без ни една троха в ръка.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 apr. 2023

Илюстрации:

- Усещам се жив покрай врявата на врабците.

- Пловдив на моето омерзение и синовна обич.

___

* Ръкописът "Ламски" (496 стр.), който писах, кажи-речи, на същото балконче в течение на десет години – от април 1994 до април 2004 г., като свидетелство и документ за криминалния преход от соца към лъже-демокрацията по модел, зададен от западноевропейската и щатската елитна политическа школа. Бел.м., tisss.