неделя, 21 юли 2019 г.

ИСПАНСКИЯТ РЕСТОРАНТ В ЧИКАГО

ИСПАНСКИЯТ РЕСТОРАНТ В ЧИКАГО

Прелита дявол с табла във вечерно
красиво черно с ангелски крила,
току зад папионката се мерне
усмивка на испанец от смола.

Едно, че второ, трето и четвърто,
завърта се вечерята ни в кръг
и виното испанско в смут те хвърля,
сияеща от тишина и скръб.

Отляво е мъжът ти, а насреща
с очи те пие бившия ти мъж;
кръвта му знаеш колко е гореща,
ала и той е ням, самата Смърт.

От кухнята излита облак сяра,
обгръща най-желаната жена
и в три редици вън, на тротоара –
ахейците, Троянската война...

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 12 avg. 2006 – edited by 21 uli 2019

О, СВОБОДА!

О, СВОБОДА!

По форумите, по площадите
плиска словесна вода.
Дори доносникът реве: 
– Свобода-Свобода!
Зад микрофона –
разперило криле
виждам едно университетско ченге
*.

Боже мой,
какво става
в тази наша държава,
от всеки ъгъл
с нов образ
бившият доносник се появява!

Не разбира колко е скъп
онзи образ на предателя тъп
и слухтящото в мрака лице,
пишещо доноси с потни ръце –
тъй незрим и незабравим,
на всяка престъпна власт необходим!

А над масата
в нашата кухничка бедна
мъждука надеждата наша последна,
И макар тарикатът да ни убеждава,
че за свободата дори живота си дава,
кръвта,
кариерата,
сетните сили,
паричките в банките,
привилегиите мили,
виси като нож над овча глава:
За какво му е власт при това?

Свобода! Свобода! – там скандира тълпата
и не знае, че не се подарява Свободата,
че удушвачът зад фалшиви образи дебне
да съсипе надеждицата наша последна,
да я смачка с думи обидни и зли,
да ни се подиграе,
както само той умее,
както само той знае.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, jan. 1990** – edited by 21 uli 2019
___
* Янко Дунев долу, в мензата на Софийския университет един обяд през пролетта на 1969 г. ме агитираше да му дам собственоръчно написано заявление, плюс автобиография и три снимки, за да ме направят "информатор на Държавна сигурност" и срещу 80 лв. месечно (колкото през 1969 г. беше заплатата на баща ми, мебелист в пловдивския ДИП"Напредък"), да пиша седмично поне по страничка за състуденти и преподаватели, които разказват вицове за Партията и Тодор Живков, по празници да записвам кой от познати и приятели ходи на черква и пали свещи пред иконите. В еуфоричните дни непосредствено след "славния" Десети ноември 1989 г. същият Янко Дунев, разперил ръце като планински орел, пред микрофон от стълбището на Народното събрание агитираше колко прекрасен за нас, българите, е американският План Ран-Ът, а после основа партия, стана й лидер и по телевизията въртяха филм за несретния му живот на ярък борец срещу комунизма, защитник на свободата и правата на човека.
** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Стихотворението писах непосредствено след излъчване на живо по телевизията на репортаж как бившето ченге Янко Дунев Янков агитира за Плана Ран-Ът иззад микрофоните пред Народното събрание. И за да не остане съмнение за кого точно става дума, освен линка, който соча – https://www.youtube.com/watch?v=y4NAYtPRSe4 , публикувам и още един линк, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_(%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD) към статия в уикипедия за живота и дейността на този изключителен българин, както му бе името докато бяхме състуденти в първи курс по специалността Българска филология на Софийския университет през уч. 1967-1968 г., след което той се прехвърли в друга специалност.

Из статията в уикипедия:
На 24 декември 1984 г. Янко Янков е осъден на 12 години затвор при изключително строг режим, а през 1985 г. присъдата му е „коригирана“ на 6 г. и половина при същия строг режим. От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ днес е видно, че арестуването, осъждането и специалното му третиране в затвора са били обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия, кодовите наименования на които са „Гадния“, „Дивия“, „Злобара“, „Твърдоглавия“, „Терорист“, „Непокорник“ и „Дракон“.
Само две седмици след арестуването му Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад (прочетен на 6 юни 1984 г. по Радио „Свободна Европа“), в който името на Янко Янков е посочено като име на български гражданин, лишен от човешки права, а наскоро след това правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ го обявява за лице, намиращо се под нейна закрила.
При пребиваването на Янко Янков в затвора международните правозащитни организации „Амнести Интернешънъл“ и „Хелзинки Уоч“ го обявяват за Политически затворник №1 на България. American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и международни правозащитни организации провеждат протестни акции против българското комунистическо правителство във връзка с противозаконното задържане и осъждане на Янко Янков. Радиостанциите „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ и „БиБиСи“ излъчват множество предавания, посветени на неговата дейност и на нечовешкото му третиране в затвора. През март 1989 г. президентът на Социалистическия интернационал Вили Бранд официално изнася пред конгреса на организацията редица факти за политическата и правозащитна дейност на Янко Янков, както и за специфичната система за репресиране, на която той е обект в българските затвори. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...