ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (938.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (938.)

  Отстрани погледнато, мъжките приятелства най-често са свързани с яко надпиване, добро похапване в някоя долнопробна кръчма или ресторант, където сервитьорката е хубаво момиче, свири тиха музика и обзавеждането е като за изискани господа. Ала всъщност истинското мъжко приятелство е грубичко побутване помежду, налютява и пари като добре овкусената (за изнежения отвратителна на вид) шкембе-чорба с оцет, чесън и едросмлян лют червен пипер. И точно в това е неговата здравина в критични ситуации от живота – съзнаваш, че тези ехидничащи грубовати негодници винаги ще са налице, имаш ли нужда от здраво рамо. – Аноним (1947)

  16 dec. 2007

ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

Шкембе-чорбата била кофти мода,
съвсем просташка, гадна при това;
но лек е тя – храната на народа
за махмурлук и цепеща глава.

За лев и двайсет* с два самуна хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота с поглед смел.

Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти съвсем.

Зад потната оплескана витрина
калта лъщи в златисти светлини;
пари сбереш ли и за чаша вино,
принцеси стават грозните жени.

Седим посред задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи –
накацали по Нос Добра надежда,
пак страстно греят нашите очи.

Компанията ни е здрава, мъжка;
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи дъх на пръжки
и киска се готвачът като див,

женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян –
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава сам...

Да, знам изисканите ресторанти
за личности възвишени и с вкус,
но тез персони пак са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.

Докато радва ни шкембе-чорбата,
в България си струва да си жив –
с мераците, с лъжи и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 mar. 2022

Илюстрации:

- Авторът (в средата) между приятели в любимото кафене.

- Капитан далечно плаване се става в дълбоки бурни води.

–––

* Порция шкембе-чорба в циганската Аджесън-махала насред столицата на културата Пловдив отдавна не е лев и двайсет, а напоследък 3,50 лв.; в ресторант "Въча" на 20 км. оттук, в село Йоаким-Груево, вече 2,70 лв. Като студент в София през 1967-1971 г., струваше 0,07 лв. шоличката. Само порция зрял боб беше по-скъпа – 0,11 лв., като хлябът не се плащаше, яж хляб колкото щеш. Бел. м., tisss.