ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (938.)Отстрани погледнато, мъжките приятелства най-често са свързани с яко надпиване, добро похапване в някоя долнопробна кръчма или ресторант, където сервитьорката е хубаво момиче, свири тиха музика и обзавеждането е като за изискани господа. Ала всъщност истинското мъжко приятелство е грубичко побутване помежду, налютява и пари като добре овкусената (за изнежения отвратителна на вид) шкембе-чорба с оцет, чесън и едросмлян лют червен пипер. И точно в това е неговата здравина в критични ситуации от живота – съзнаваш, че тези ехидничащи грубовати негодници винаги ще са налице, имаш ли нужда от здраво рамо. – Аноним (1947)
16 dec. 2007
ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА
Шкембе-чорбата била кофти мода,
съвсем просташка, гадна при това;
но лек е тя – храната на народа
за махмурлук и цепеща глава.
За лев и двайсет* с два самуна хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота с поглед смел.
Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти съвсем.
Зад потната оплескана витрина
калта лъщи в златисти светлини;
пари сбереш ли и за чаша вино,
принцеси стават грозните жени.
Седим посред задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи –
накацали по Нос Добра надежда,
пак страстно греят нашите очи.
Компанията ни е здрава, мъжка;
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи дъх на пръжки
и киска се готвачът като див,
женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян –
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава сам...
Да, знам изисканите ресторанти
за личности възвишени и с вкус,
но тез персони пак са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.
Докато радва ни шкембе-чорбата,
в България си струва да си жив –
с мераците, с лъжи и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.
съвсем просташка, гадна при това;
но лек е тя – храната на народа
за махмурлук и цепеща глава.
За лев и двайсет* с два самуна хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота с поглед смел.
Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти съвсем.
Зад потната оплескана витрина
калта лъщи в златисти светлини;
пари сбереш ли и за чаша вино,
принцеси стават грозните жени.
Седим посред задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи –
накацали по Нос Добра надежда,
пак страстно греят нашите очи.
Компанията ни е здрава, мъжка;
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи дъх на пръжки
и киска се готвачът като див,
женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян –
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава сам...
Да, знам изисканите ресторанти
за личности възвишени и с вкус,
но тез персони пак са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.
Докато радва ни шкембе-чорбата,
в България си струва да си жив –
с мераците, с лъжи и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.
.jpg)
Plovdiv, edited on 30 mar. 2022
Илюстрации:
- Авторът (в средата) между приятели в любимото кафене.
- Капитан далечно плаване се става в дълбоки бурни води.
–––
.jpg)
.jpg)
.jpg)
