понеделник, 30 ноември 2015 г.

Story - СЪДБА ЧОВЕШКА

Мохамед (571-632)*
 СЪДБА ЧОВЕШКА

      Бе як и страстен като животно. Преди да си срещал подобни типове в живота, никога не би предположил, че съществуват. Към петдесегодишен. Къса сребристо-лъскава… не коса, а глиганска четина. Малки очички, скрити под нависнали вежди като в катерича хралупа. Среден на ръст, с издължен труп, кривокрак: единият му крак по-къс, та другия замята настрани. Ръцете му – Боже, опази! На канадска борба само един циганин от старозагорския затвор можеше да му се опре. Левак.

    Дясната му не бе тъй силна, ама с левачката съм го виждал пудовка да подмята както котка – клъбце. Веднъж го пратиха да копай в зеленчуковата градина, пък той да вземе да натроши саповете, че пръстта била спечена.

    Отде му идеше таз сила, дявол го знай, щот нагъваше и той от същата храна. Пък на нас не ни личеше. Викахме му Японския булдозер. Кога правехме пътя за Шишманци, докарали беха такваз една машинка, има-няма, колкото двуетажна къща, с шип пред муцуната къс и закривен нагоре, от рапидова стомана. Ей с тоз шип бая канари обръщаше. Японска техника, нашенски бензин гълта кат ламя: сигур й се е виждал като нашта мила кухня, дет само постно нагъваме.

    Май се отплеснах, ама ще извиняваш – в тия заведения с таквиз чешити се среща човек, че колкото и да си чапрашък, от един момент насетне почваш да гледаш малко по-притеснен света. Само който не е бил, само той не знай! Та...

    На дваесе и кусур бил, кога го осъдили първом на смърт. За изнасилване. Четиринаесегодишно момиченце. Завлякъл го в гората, и като мечките: ам-ам... имаше момиченце, няма момиченце. Какво го е правил, пречупва му гръбнака. Хвърля го в пещера и затуля отвора с камъни. Подир година и нещо по туй го открили: таквиз канари кой друг могъл би да дотъркаля!

     Как отървал куршума не мога ти каза, пък требе и да е наистина малко куку; по та
з изпитана рецепта ще да е отървал бесилото или куршума. Осъждат го на дваесе и пет годинки, максимума. От тях дванаесе вече лежи и дотолкоз се бе срастнал с дранголника, все едно е в цивилизацията. Наближи ли пролет обаче, очичките му започват да шарят, сумти, мърда едното рамо. Тъй прави, кога мисли.

    И се дигне, пак драсне от пандиза. Де ще иде, освен при жена и при майка си на село. Харно, ма дъртата се споминала, другите наследници катурват съборетината, напъдили жена му с дъщерята. 


      А щерка му таман изпълва шестнаесе; ама па сакато, парализирано ай тъй, от кръста надоле. И жена му с щерката, оладжак, остават под открито небе. Жената – кръгъл сирак, и такъв мъж кат й се случил – идилия!

    А че туй сме ний! Нали мъж й се прочул кат душманин, избикалят ги тез двечки – майка и щерка, като да са прокажени. Кво е виновна женичката, нали! А дъщерята! Ама на! – като се рекло веднъж...

    Намира ги, значи, Булдозера дип насред къра накрай село, зад циганската махала: на гола пръст от рогозки и слама колибка стимарили, манговците чак ги окайват. Ма смеят ли да помогнат? Е-е-ей, страшно е, кога народът те намрази! Страшно е, ти казвам!

    И се запретнал вместо колиба дом да гради. Денем се крие – землянка си изровил, под земята маскирана, с коминче дваесе метра встрани, нощем камъни сбира, пренася, на купчини ги реди. Пясък от дерето с чували мъкне. Цимент, вар къде пазарил, как ги довлякъл, той си знай.

    За два месеца без малко къщица вдига до покрив. Вместо дялани греди за ребра под керемидите, от клисурата на три километра извън село мешови дърве пренесъл. И всичко – с две голи ръце, на гръб.

    През туй време от управлението на МеВеРе де ли го не дирят! Наште колко ги разкарваха обяснения да пишат... Говорим си нощя: тоз път няма да му се размине, може и да си спомнят първата присъда. Щото яко разлютени беха.

    И как да се не лютят, като бръмчаха дваесе ченгета из окръга да го дирят, за мезе стана властта!

    Та тъй и аз намазах. Пуснаха ме в отпуска уж... да го диря, че земляци бехме почти, селата ни – едно връз друго. Върви, вика ми Караниколчов, да проучиш, и умната, ей!... да се не издадеш, че може и ятаци да си има.

    Кви ятаци, бе-е-е! Седем-осем пъти да е бегал за тез дванаесе годинки – по за седмица-две, пък и, нали ти казвам! – те жена му, детето му не щат да видят, та за неговия хал ли да ги е еня хората, дерт да му берат?

    Е, спипаха го накрай. Издаде го манго един, неговата мамка кюмюрджийска продажна, ех! Сгепцаха го, окован го водят, а подир два месеца пак духна. Викат, следите му право към оназ пещера с четиринаесегодишното водели. И туто финита, де ли рови сега под земята Булдозера?

    Чак не мога да повервам: такъв чешит да се затрий. Ей я къщата му тамка, зад циганския катун, стои си тъй непокрита, непокътната четвърта година вече. Жена му и щерката, онуй сакатото де! – и те се запилели на майната си, никви ги нема.

    Съдба човешка. Пък ми й мъчно за него, макар че не бива да ми е жал. А!... Ти що ще речеш? 


    Из Стария завет: Левит
      Глава 24
      Господ говори още на Моисея, казвайки: 
       (...)
      17 Който убие някой човек, непременно да се умъртви.
    18 А който убие животно, да го плати. Живот за живот.
    19 И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:
    20 строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.
    21 Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.
    22 Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.
    23 И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.**

      NO COMMENT!
Plovdiv, 18 avg. 1997 – no redact. 30 noe. 2015
_____
* http://www.teenproblem.net/a/159-istoria/28579-kakvo-ne-znaem-za-mohamed/
** https://www.wordproject.org/bibles/bg/03/24.htm

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...