Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 14 август 2019 г.

JEDEM DAS SEINE!

  Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми. "Усетиш ли желание да критикуваш някого – ми каза той, – спомни си, че не всички на този свят са имали предимствата, които ти си имал." Той не каза нищо повече, но с него винаги сме се разбирали, без много-много да приказваме, и аз долових, че той има предвид нещо повече от това. В резултат придобих склонност да си пестя преценките – навик, който ми е помагал да вниквам в личността на мнозина странни хора, но и също така ме е превръщал в жертва на немалко досадници.*

JEDEM DAS SEINE!**
  
  16.08.1998.
   
  Понятието "народ" дали не е изчерпваща се фикция в нравствената сфера? Според философията, няма добри и лоши народи. Насилено звучи, например, наложилата се от време оно представа у нас, че немците са дисциплинирани и умозрителни, англичаните – мълчаливи традиционалисти и консерватори по природа, французите – жизнерадостни егоисти и прелюбодейци, турците – жестоки, мъдри и хора на рахата, гърците – коварни и стиснати, власите – крадливи и хитри, сърбите – юнаци в кръчмата и страхливци на бойното поле, пък ние, българите – трудолюбиви и глупави. Ни едно от тези определения не отговаря на истината; всеизвестните днес характеристики са се наложили у нас вследствие конкретни исторически събития, където някоя от посочените черти избивала връх в облика на определена нация. Тъй че имаме работа с определения, внушени от политическите отношения между държавите, но произлязлото от сферите на дипломацията, както в адвокатската професия, е измамно, понеже обслужва моментните интереси на група персони, а не обективната истина.

  Някъде в романа "Приключенията на добрия войник Швейк" (вж. изд. 1986, с. 93) Ярослав Хашек (1883-1923) илюстрира отношението си към войната, като предава сбито разсъжденията на типичен симулант, беглец от касапницата на бойното поле: "Познавах един нередовен учител математик, който не желаеше да отиде на фронта като артилерист и затова открадна часовника на един поручик, та да го пратят в гарнизонния затвор. И постъпи напълно съзнателно. Войната не му импонираше, не притежаваше за него никакъв чар. Да стреля по противника и убива с шрапнели и бомби също такива нещастни нередовни учители математици на отвъдната страна, математикът смяташе за идиотизъм".

  Емир Кустурица (1954) – бошнашки сърбин от Сараево, режисьор на популярните с вакханалиите в балкански стил "Аризонска мечта" и "Ъндърграунд", абсолютно касови два филма, кажи-речи, в холивудски стил правени, споменава в интервю по повод кръвопролитията в разпадаща се бивша Югославия нещо от рода на: хич не ми пука за държава, която настоява да умра за нея. Когато напуска обхванатата от нацистката чума Германия през 1933 г., питат Алберт Айнщайн (1879-1955) какво е за него Отечеството, и геният на ХХ век (което ще се разбере по-късно!), може би най-ярък пример за човек в истински смисъл на думата, отговаря: "За мен отечеството е там, където мога най-пълноценно да работя". Това, питам, космополитизъм*** ли е, или нещо по-дълбоко?

  Човекът е гол и сам пред своя бог, т.е. пред съвестта си. Мирозданието – от Омир насам, внушават ни настойчиво, включва в себе си войната. Войната произтичала от човешката ни природа, от генетично заложената у нас агресия. Пък аз си мисля: човешката природа – ако успее да се пребори с невежеството и произтичащите от него Егоизъм, Лакомия и тяхната свидна рожба Фанатизма, едва ли между нас биха се появявали политиканстващи мракобеси, които разпалват войни.

  Резкият тон в дадени моменти и на подходящо място, предотвратява унизителни бъдещи схватки по въпроса коя от нациите е по-по- велика, коя най-талантлива и перспективна. Светът е единно цяло, разнообразието допълва, не би трябвало да настройва нациите една срещу друга, което е винаги цел на ловки професионални манипулатори на общественото мнение където и да е по света. Но кой съм, че да давам оценки за това и онова!

  В разговор с Божидар Чапъров (1943)****, археолог по специалност, докоснал се до златотканата багреница на първият християнски император Константин I***** и картотекирал хиляди тракийски могили, от малцината българи, съзнаващ каква напаст представлява иманярството... Та в разговор с този приятел преди около месец, самонадеяно заявих, че се чувствам уста, формулираща всичко онова, което обикновеният българин чувства и мисли, ала не успява да го изрази в литературно подредени фрази. Нищо особено не казвам; мозайката от размишления в тези тук записки – въобразявам си, е само българският ни рефлекс към света и духовните стойности. И точно това като че ми дава свободата да артикулирам по-рязко от общоприетото за bon ton******. Понеже всъщност не пиша от свое име, колкото и да съм изкушен, колкото и да съм ограничен от обстоятелствата, а пиша от името на средата, в която съм израснал и която ми е присъща – и тя е истинската ми родина, не някаква въображаема географска материя между Дунава и Беломорието, Черно море и Албанските чукари.

  Толкова силно сме подтиснати днес, толкова обезверени! Единствено убежище за самочувствието ни е самоироничният трезв подход. Хайде стига вече, милозливи оратори от политическата менажерия; стига сте ни се надсмивали, сякаш българите сме глупаците на света! Е, радваме ви се, дивим се на умелите ви "салтоморалета", на артистичната лекота да жонглирате с важни за нацията теми и идеи. Овациите ни често съпровождат звездния ви път; но не забравяте все пак, че – останали насаме с домочадието си в бедната кухничка на делничните грижи, съвсем не ни е до вас. Плащаме си редовно данъците, радваме ви се дори за известно време, докато трае вакханалната ви фиеста, значи, как от невзрачната какавида се излюпва лекокрила политическа пеперуда, която впоследствие ще се окаже, разбира се, най-обикновен градински червей. Ала с
ърцето на този бедстващ народ е на друго място, и не там, където са бурните аплодисменти и френетичните овации с национални символи и знамена. Делникът изобщо е труден при нас, на Балканите. Много пот и вълнения от съвсем неплощаден вид имаме. А за нас сте бенгалски огън, празнична врява около коледната елха, мимолетен блян за добричкия Дядо Коледа: ято славни спортисти, жонгльори, актьори в политическия цирк, купени от чужди фондации журналисти, прекрасно изглеждащи кавалери и дами с титла и фасон, сладкодумни професори или профани, обливащи с патетична пяна всеки божи ден телевизионния екран – Юлиян Вучков или Божидар Димитров, Георги Коритаров или Георги Харизанов само да спомена мимоходом сред ятото сладкодумни хитряги.

  Да оставим настрана как еди кой си бил свирел на саксофон, пък друг министър сам затварял бурканите с лютеница на госпожа съпругата, трети си устроил верига бензиностанции, четвърти за ен-ти път как си сменя любовницата, пети прописал стихове на стари години, шести върти далавера с тъмни финансови посредници и после малко го гръмнали, та бере душа, седми се вози в брониран джип, дарен му от мутренските босове на Илиянци... Ясни сте, все по-земни изглеждате. Розовеете. Костюмите, ухилените ви физиономии стоят все по-шик на телевизионния екран. Патетичното слово от трибуната на Народното събрание или изисканата угриженост все по-естествено сякаш прилягат към познатия фасон, но какво общо имате, о скъпи и ненагледни, с живота на обикновените българи? Тарикатът, възползвалият се от конюнктурата келеш, шмекерът става безпомощен, ситуираш (поставиш) ли го в реалностите на живота, отнемеш ли му претенцията, че творял за селенията на Духа и най-паче за България.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 avg. 1998 – edited by 14 avg. 2019
___
Франсис Скот Фицджералд, (1896-1940), първите два абзаца на "Великият Гетсби" (1925 г.).
** Всекиму своето! (нем.).
*** Космополитизмът (от старогръцки: "гражданин на света") е възглед, според който всеки човек, независимо от етноса си, е част от общност, основана върху споделени морални ценности.
**** https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=529981&title=%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2
*****https://www.google.com/search?q=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD+I&rlz=1C1AOHY_bgBG708BG708&stick=H4sIAAAAAAAAAONgecSYwS3w8sc9Yan4SWtOXmOM5OIKzsgvd80rySypFFLhYoOypLh4pDj0c_UNjAxLcjQYpLi44DwlVSP-XZemnWPjFNxtKVi8kznYwYHx0erOVaxMBgxN-1YcYmPhYBRg4FnEKnZh1oV9F_ZebLzYdGEDkG66sOPCXgVPALlLiJyGAAAA&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwjg7diN-YLkAhVUQkEAHZ4rARkQ_AUIDCgA&biw=1366&bih=677&dpr=1
****** Учтив тон. Бел.м., tisss.