Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Ars Poetica - СЪРЦАТА ЛОВУВАТ

СЪРЦАТА ЛОВУВАТ

Да поиграем на една нова игра!
Току-що я измислих – игра за самотници,
днес, както прибирах се сам под дъжда
и ловко прескачах калта между локвите.

Значи, измислям за теб рокля от кадифе,
такова... копринено, фино, атлазено,
преливащо в кървавоалено или не –
в портокалово като цигарата ми запалена.

С гол гръб, с презрамчици, с деколте,
дълбоко до пъпа, между гърдите ти пуснато,
така че – оголени, розовите ти рамене, колене
да ме изкушават да те целувам по устните.

Ти пък за мен ще измислиш костюм –
да речем, нещо в черно: траурно, гробищно,
и очите – не моите, а с цвят на куршум,
пред дворец бял, изваян в стил рококо.

Ще седим пред компютъра: ти – в своя дом,
аз – на сто километра от твоята стаичка;
за час ще забравим своя скапан живот
и нощта мразовита ще превърнем в романтика.

Ще нагазим във високата гъста трева,
под звездите и слънцето, по средата на лятото,
ще ме оставиш много бавно да те съблека
и да среша с грапави пръсти косата ти.

Ще ни пеят щурци, ще ни никнат крила,
ще коленичи пред теб самият Монт Еверест –
тъй красива, щастлива, обладана от страст,
тъй първична за пръв път толкоз естествена!

Тъй красива, тъй гола, като самата Любов,
тъй първична за пръв път толкоз естествена
като магистрална богиня, в крайпътния ров
похитена върху купчина вчерашни вестници.

Да поиграем на тази нова игра!
Току-що я измислих, игра за самотници,
днес, както се връщах сам под дъжда
и ловко прескачах калта между локвите.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 26 oct. 2008 – edited 13 oct. 2016