Колкото по-малко обичаш една жена, толкова по-сигурно е, че я притежаваш.* – Франц Кафка (1883-1924)
26 avg. 2007
АХ, ГОСПОДИНЕ...
Ах, господине, страшно съжалявам,
изпълнена към вас със уважение,
понеже сте за всички тъй прославен
и честността ви пример е за мене,
и може би понеже няма друга,
която истината да ви каже
за наглостта на вашата съпруга,
която не ви заслужава даже –
реших най-искрено да ви опиша
какви ги върши, по кого тя страда,
кого преследва, по кого въздиша,
с кого си ляга глупава и млада.
Поне да беше мъничко дискретна
и онзи мъж да беше мъж достоен,
а то скандализираха градчето
с мизерника, вий знаете го кой е.
Жена ви е причина, господине –
наела го да ви копае в двора,
а рови тайно в нейната градинка,
и хвали се на всичкото отгоре:
по къра шета весел, тя – честита,
край него цели дни се размотава,
а всички знаем, че на вас разчита
народът беден в нашата държава.
От този пропищял е орталъкът,
петима рогоносци нощем дебнат,
че техните женици съхнат в мъка,
и взор не види нийде грам надежда.
Една от тях и аз съм, господине,
и мен ме гони мъката коварна,
че плюх на дом, деца, на свойто име
и до насита любих се край Варна.
На плажа ние с него поиграхме,
лудяхме и обичахме се много:
щастливи влюбени уж с него бяхме
като деца, обичани от Бога.
Горчиво женско щастие се плаща,
и гузна върнала се при мъжа си,
кинжала вземам и намятам плаща
да отмъстя, докато не е късно.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
.jpg)
