Никой друг освен влюбената жена не вижда върховното величие на мъжете. –Анаис Нин (1903-1977)
21.11.1991.
РОГАТА
Скрити в уютния здрач от погледи любопитни, мъж и млада жена разговарят в нощта. Те не знаят защо са си нужни, но греши, който мисли, че това е любов.
За какво му е тя? За какво й е той? Тя си има у дома своя Аполон. Той си има своето Разочарование и това е изворът на неговите страдания, поради което се налага тя да му звъни и да си мисли за него в почивните дни, когато няма как, ах! когато няма как да му звънне тайно в полунощния мрак и да започне онази безкрайна верига от въздишки и думи като взети от книга.
Седнала по турски върху плюшения диван, за всичко, за всичко тя иска да му разкаже, от което пък той се чувства по-важен и въобще, мъничко поласкан.
Да, но когато съпругът е вкъщи, тя все намира за какво да се мръщи, и щом го отпрати от семейния дом, като орел се спуска върху онзи телефон и в слушалката, задъхана, съобщава нещо, от което на мъжа отсреща му става горещо и към Небесата очите печални обърнал, пита Господ с поглед посърнал:
– О, Боже! Какво става с нея? Какво става с мене? Какви са тези проблеми по никое време!? Тя не е моя. Тя, значи, е чужда, а пък аз от моето момиче си имам нужда. Но моето момиче с някакъв тип ми изневерява, и значи, онези двамата там какво да ги правя, освен да си посипя кратуната с пепел и света да гледам свирепо, и да грача сам в здрача, и да казвам, че нищо ми няма, когато свят ми се вие от тази измяна.
* * *
И авторът, като вижда така разклонени рогата му, Боже! – ей такива големи, се пита: ще издържи ли мъжът и докога на онзи съпруг да не сложи подобни рога?
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 23 mar. 2021
Илюстрация:
Ан Хатауей (1982) напомня момичето, в което бях влюбен
POST SCRIPTUM
– Ама че любовни терзания! Вярно, не знаеш какво искаш.
– Пропуснала си да забележиш кога е писан текстът. Преди време на приятел, който беше изправен пред същия проблем, важен за мъж, себе си уважаващ, а не отрепка, дадох акъл да не се измъчва, защото където наистина е Любов, всичко останало е на заден план. Нормално е мъж да се изправи някой ден пред този проблем, да търси отговор.
– Знам кога си го писал. Сетих се за после, когато всичко е станало така, както ти си искал, и нищо не си направил, за да се изпълни докрай мечтата ти.
– 21 ноември всяка година за мен е особена дата. Тогава за пръв път се сблъсках с проблема. Момичето настояваше веднага да се разведе и да се оженим, а и дъщерите ми ме обвиняваха, че не съм го сторил. Защото я харесваха.
– Още ми е чудно защо.
– Бях вече щастливо разведен, наглед не би трябвало да имам проблем. Но реших, и това съм настоявал през всичките години, когато сме се срещали с нея – че не бива да си разваля семейството. След като откри подходящия, по нейна преценка, мъж, тя се разведе и половин година по-късно се омъжи повторно. При срещите ни по нейно желание, след като вече пак се беше омъжила, а аз – наранен, странях от нея, все пак не пропускаше да ме обвини, че съм се правил на вегетарианец, когато е предлагала да се съберем като съпруг и съпруга. Двайсет години разлика са си двайсет години, а тя бе прекалено хубава и проч.: навсякъде, където сме сядали да пием кафе, правеше впечатление на околните, че цялата грееше. А моят стил на живот е монашески – едва ли би й харесало да живее с монах, който предпочита да седи сам вкъщи и там да си драще неговите нещица, докато на нея й се шеташе по света, така както, виждам, и теб ти е присъщо. В известния роман "Богат, беден" на Ъруин Шоу има образ, подобен на подобен тип мъжкари. Човекът по цели дни е в студиото да си пише романите, докато влюбената в него съпруга ходи по танци с веселата си компания. И не казвам, че съм бил прав. Истината за мен е, че никога не съм се виждал като човек, който би станал повод (не причина) семейството да се разтури заради нещо дотолкова неуправляемо, каквото е любовта. Знам и че зад гърба ми сред познатите и близките си създаваше легенди за мен, май толкова бе влюбена! Приятелките й ме гледаха с респект, говоря за две-три от най-близките й приятелки. Доста време, след като вече се разделихме, получавах послания, че съм й помогнал да премине през един от трудните периоди в живота. Може би защото и ти си 100% процента жена, едва ли ще ме разбереш; ама те харесвам точно затова. Мъжете и жените сме различни – в това различие е тръпката. Да, момичето винаги е право, но истинският мъж не би се възползвал от слабостта й
.bmp)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (519.)
.jpg)
.jpg)
