Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в забравата. Забравата убива. – Аноним (1947)
И тук, и там от август до април
къде ли не прошетал си Земята,
докато в Пловдив аз съм бил,
най-много да отида до реката.
Париж, Чикаго, Брюксел, Тел Авив
на теб са ти били почти в нозете,
докато мен тук вечно на афиф
все някой ми подрязваше крилете.
На снимките си готин, лъснат, франт
в най-скъпите курорти на Земята,
докато аз до селски ресторант
отивам, че там евтина чорбата.
Облечен по последна мода, шик,
по теб жените блещят си очите;
а мен посрещат ме с учтив ритник
да си държа езика зад зъбите.
За теб там бдят отворени навред
посолства, резиденции и кметства;
а аз не съм дори добре приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.
Днес, мили, виждам, си върхът
на всичко тук, за мен недостижимо,
че вечно следват ме студът, гладът,
а радва ме и разредено вино.
Поседнал в пущинак накрай града
понякога прехвърлям си живота
къде ли бъркам вечно, за беда,
та все оказва се да съм в хомота?
Прославен, еталон за вкус и лукс,
ти, Принцът си, изплувал от мечтите,
във вехтите си дрешки аз напук
за присмех на глупаците и злите.
И тук, и там от август до април
надлъж и шир прошетал си Земята,
докато аз при корена съм бил –
Илюстрации:
- 7 август 1961, в Китен с баща ми.*
- Пловдив 2024, Матинчеви градини.
–––
.jpg)
.jpg)
.jpg)
