Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 17 януари 2016 г.

Story - КАКТО ЦАР КАЛОЯН СГАЩИЛ КРЪСТОНОСЦИТЕ

Из книгата „Историйките на ученика Ламски”

КАКТО ЦАР КАЛОЯН СГАЩИЛ КРЪСТОНОСЦИТЕ

    Минава единайсет и дружно се прозяваме, а в телевизията става все по-напечено. Оная – инкасаторката с очилцата, се оказа бесепарка. Разправи как седели с друга една мома в полицейска джипка, а отгоре им идиоти скачали и крещели: „Още малко ви оста-ава! Още малко ви оста-ава!” Храбри мъже от специалните части за борба с безредиците и тероризма подпирали с гръб и задник тавана, „хубавите хора” да не съдерат гюрука на джипката, кратуната си да не строшат.

    За честта на МВР, воините на закона не дадоха и косъм да падне от главата на тъй наречените „протестиращи”.

    Полицейски туз – някакъв там заместник-министър или главен секретар, с елегичен тон на разтерзан поп разправи как обучил хората си на всяка цена да пазят здравето на протестиращия гражданин, особено кога тоя гражданин му крещи обидни нещица на господин полицая, и въобще – държи се неприятно с всичките му полицейски началници и роднини.

    На видео-записа от нощта на 10 срещу 11 януари 1997-ма тежко въоръжени мъже в бронежилетки като лелки от детската градина мило молят вилнеещата тълпа, която троши и беснее:

    – Хайде, мили! Наиграхте се, налудувахте се. Хай да си ходите по живо-по здраво, че Сънчо от телевизора отдавна си изпя песничката. Хубава работа свършихте, уморихте се, мили. Я, кое време стана! Кога ще нанкате?

Погромът над Народното събрание, януари 1997

    Ала кои бяха гражданите? От една страна, народът скандира “Долу комунистите!" и "Избори, избори!”, от друга – горени килими, потрошена мебел и автомобили за половин милиард лева суха народна пара. Шега ли е то!

    Шега ли е?

Палежът на Партийния дом, август 1990 

    Впрочем, полицията ни има вече опит от палежа на Партийния дом
* през 1990-та. И тогава униформени служители на закона услужливо крепяха стълба, по която пъргави юнаци нахълтаха откъм фасадата в бившата яка Партийна крепост да подпалят архива, свидетелстващ кой партиен шеф как управлявал за половин век уж-народна власт.

    Видяхме оня, когото народът щеше да избере за президент
**, как увещава тълпата да пусне сащисаните червени депутати да се изнижат из Народното събрание, а нахъсана на кръв, тълпата реве: “Ни-ко-га! Ни-ко-га!”

    – Как само са ги сгащили, а! Както цар Калоян сгащил кръстоносците
***, па и след таз нежна серенада, бая другарки и другари от зор ще да са се наакали – отбеляза Тотю, тревожно се огледа и окашля: знак, че преживява драмата на обсадените неуспели овреме да се вапцат в камуфлажни демократически цветове довчерашни самоуверени партайци на БКП.

    – Ах, таз мръсна уста! – рече мама.

    – Вече няма как да се пишат свидни рожби на Българския народ – ухили се леля. – Оня муняк, онуй пловдивско пичлеме с тънкото вратле и сресания на път комсомолски перчем
**** хептен ги закопа червените лицемери.


    Пак ни показаха позлатените кубета на катедралата “Александър Невски” и полит-комисарят икономист***** пак поучаваше ядната тълпа как да постъпи с обсадените в Парламента червени боклуци. Слушах колко умело направлява гнева на премръзналите гладни хора и се разкрещях от бюфета:

    – Смъ-ърт! Смърт за червените боклуци! Смърт! Мамка им червена комунистическа!

    Муци обаче не му симпатизираше. Изсъска, одраска ме и побягна. Запратих варен картоф подир котката и не я улучих, та картофът се разплеска върху тапета.

    – По-тихо, ей! – рече Тотю от дивана. – Я да чуем тез журналистки от трето студио, те що ще рекат.

    Не разбира хлебарят от революционна ситуация. Добре, че и Гица не ме уцели. Като революционерка по нрав, замери ме с чехъла, а чехълът й е с метален ток...

    От трето студио три мадами ни гледат като да са ги гонили зли кучета. Молили се на син депутатин
****** да ги изведе от обсадата, но депутатът не пожелал да им помогне. Ех, има моменти, когато за кавалерство и дума не може да става! Извели ли ги тринките по-късно от обсадата? Извели ги. Отървали ли кожата? Отървали. Свещи да палят и да си натискат парцалите, че оцелели.

    Ролята им в сценария – такваз.

    Политикът (не само за тоя се отнася) в карък исторически момент не принадлежи на себе си. Във велик за нацията исторически момент тоя образ престава да е просто човек.  Политиката, ако не знаете, приятели, е жестока работа. Надуши ли историческата си мисия, политикът вече не е нито мъж, нито жена, ни риба – ни рак, нито влечуго, нито хермафродит; умът му в такъв исторически момент е зает единствено с идеи от други, далеч по-високи...  надчовешки, космически измерения.


Александър Божков (1951-2009)

    Паве уцелило някой си Живков, ама не оня, „нашия Живков от Правец”, де учил едва до четвърто отделение в селската прогимназия, а знатен софийски професор. Да не се казвал Тодор Живков, павето могло и да не го цапардоса, обаче не му провървяло на господин професора с това историческо име. Па как, мама му стара, и двете имена на Тато ще повтори? И на!... Късметът му такъв, а оттам – и участта.

    Наред с мятащите павета бяха и сръчните шопи със сопи, с тухли, с камъни и дърве – все самоуверени в правото си борци за демокрация! Историята ще ги помни тез борци за народно щастие, славата им дивна ще да се носи от урва на урва и от век на век, както написал поетът Иван Вазов в читанката.

   Лелката, пльоснала се като чувал картофи
*******, беше от нашите! Не й личеше твърде да е от СДС. Не кълнеше, не се изплю върху бесепарката, не й се разкрещя като фурията Свободка********. Имаше смирения вид на стара мома, расла в пансион за благородни девици.

Plovdiv, apr. 1994 – redact. 17 jan. 2016
_____
Пожарът избухва в нощта на 26 август 1990 г. след предупреждение на Пламен Станчев, член на т.нар. Инициатива за гражданско неподчинение, че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се махне петолъчката, която символизира чужда държава. И Константин Тренчев  предупреждава, че – ако знамето и петолъчката не бъдат свалени, сградата може да бъде щурмувана.
    Това действително се случва и в 23 ч. сградата изведнъж пламва, като при щурма на тълпата е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. По-късно разследващите установяват, че нахлуването, палежът и разграбването са извършени „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти“. Съмненията, че сградата е подпалена от хора на БСП с цел да бъдат унищожени архиви, а щурмът и грабежът са инсценирани, не се доказват. Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%BC

** Петър Стоянов (1952) – президент на РБългария от 22 януари 1997 г.

*** Вж. http://www.st40martyrs.org/index.php?option=com_content&task=view&id=121&Itemid=79


**** Жан Виденов (1959) – сътрудник на ДС с агентурно име Дунав, от 1991 председател на БСП. След парламентарните избори през 1994 г. оглавява правителството на РБългария.

***** Иван Костов (1949) – министър-председател на РБългария (1997–2001).

****** Александър Йорданов (1952)

******* Екатерина Михайлова (1956) – за кратък период лидер на СДС.

******** Депутатката Свобода Стефанова (1944) от Русе, известна с пословичната си простотия, вж. 
http://novinar.bg/print.php?act=news&act1=det&mater=MTU3OzQ1&print=y