понеделник, 7 септември 2015 г.

Публицистика - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (8.)

ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (8.)

       На 3 декември в 9 часа съм призован с призовка от... 26 юни т.г. като свидетел (всъщност потърпевш!) по дело срещу извършителя на пет кражби за период от седмица, както научавам от Постановление на пловдивската Районна прокуратура с подпис на зам.районния прокурор някой си Б. Мендев. Може би е Борис, може би Богомил, Богонемил, Боян, Бойко и още каквото ми дойде на ум, но ми се явява свенливо някак, едва ли не полу-анонимен.

      За сметка на това за крадеца всичко като да е ясно. Името му e Андрей Стефанов Атанасов, роден на 21 април 1983 г., което значи: през въпросната седмица от своя интензивен млад живот, когато извършил петте кражби с взлом (което ще рече: разбиване на врати)... бил едва петнайсетгодишен. Живее, научавам от документа на прокуратурата, на ул. "Елба" № 21 (блок в Столипиново, ще разбера по-късно).

      Първата отбелязана в постановление на местната прокуратура кражба е от 30 юли 1998 г., четвъртък; втората от 5 август, сряда; третата – от 6 август, четвъртък; за останалите две нямам точни сведения*, само ме уведямяват за още две кражби през същата за юношата"работна седмица".


       Забележките ми на лаик по хода на следствието...

      1. Пръстовите отпечатъци върху стъклата и вратите на жигулата ми се виждат ясно, папиларните линии са тъй ясно очертани, че мога да ги нарисувам, но следователят Иванов (и той без малкото си име ми се явява)... документирал, че отпечатъци по гаражната врата и по колата... липсват. Няма, и толкоз.


      2. Крадците са петима – деца между 12- и 15-годишни, сред тях едно 9-годишно. Видяла ги съседка, която ми отказа да свидетелства пред служителите на районното полицейско управление, защото мъжът й месец преди това бил пребит и ограбен в същото Столипиново, когато подир нощна смяна в Кожухарската фабрика "Пулпудева" (на около триста метра от гетото) в 22 часа и нещо се прибирал пеш към домаКаза ми, че не се оплакали, понеже рекъл мъжът й: "Крадците и полицаите са комбина!" Тъй рекъл.

     3. Крадците в нашия жилищен комплекс Изгрев не се крият, хората ги знаят и всеки тук се бои да не го набележат. Денем дечица по на 5-7 годинки обикалят, оглеждат какво и къде има за крадене, нощем след полунощ до пет сутринта – особено лятно време... шетат в тъмното.

      Двама-трима стоят на пост по ъглите на жилищния блок, един или двама разбиват входната врата, ако е заключена, шетат по стълбищата, по етажите, по мазета и гаражни клетки. Сигнализират си, като подсвиркват тъничко. И чуеш ли нощем тънка хайдушка свирчица, значи, тук някъде наблизо е глутницата, моли се на Богородица да не нахлуят в твоя дом.

      Оборудвани са неканените гости с лост "кози крак", както го наричат, клещи-резачки, дълга отвертка, ножица за ламарина и арматурно желязо... Изненадани от кучето на съседа от първия етаж, докато сваляли джанта току пред спалнята на собственика на колата, двама манговци бяха изоставили, отървавайки кожа, крика си под колата му. Дошли на следния ден да си искат крика...


      Краденото се продава (обществена тайна!) на пазара в Секирово, (квартал на град Раковски), на пазара в Столипиново или другаде някъде наоколо. В гетото Столипиново, например, момчурляк ми предлага цветен 20-инчов новичък телевизор "Панасоник" за... 120 лева.

      Крадат и по предварителна заявка. Това е бизнес. Казваш на съответния манго каква вещ желаеш и подир ден, най-късно до два дни са в състояние да ти я продадат изгодно. Малчуганите обхождат паркираните коли нон-стоп, знаят къде какво има, някой от по-големите приближава до теб, както стоиш на спирката или на опашка в магазина, пита шепнешком какво ти трябва, предлага стока на добра цена; един добре облечен и с интелигентен вид ми вървя по петите половин километър да ми предлага радиостанция, демонтирана (крадена) от таксиметрова кола. 

      Говорим съседи помежду си, че млади момци от гетото предлагат на смешно ниска цена касетофон, бормашина, ъглошлайф, комплект скъпи инструменти, стъкла (предно, задно) за кола, фар, стоп... накъсо, всичко, което в магазина е доста по-скъпо.


      От Тодор-Живково време зная,че в Столипиново е изградена стройна система за кражби и пласиране на краденото. Крадците най-често са деца или юноши, докато босовете – мъже между 35- и 50-годишни, се ползват с уважение и от местното население, и от полицаите. Около тия "хубави хора с добро самочувствие" винаги има рояк циганчета, вперили блестящи от възхищение оченца. За децата на гетото тузарите са пример за успех в живота.

      Съседът-пенсионер Георги Въргов имаше магазинче за детски закуски. Три пъти учтиви добре облечени мургави мъже го посещават да го предупредят, че трябва да плаща "такса спокойствие". И той... приключи с павилиончето.

      4. Като българи – жители на крайния квартал Изгрев зад най-голямото циганско гето в Европа, говорим си, че част от полицаите вероятно са информатори на крадците, чиито босове пък им осигуряват процент от плячката. По тая причина съседите не свидетелстват за золуми, наплашени както от тарторите на гетото, тъй и от местните полицаи. Българската държава пази изнудвача, факт! Виждам, моите ученици как се отнасят към циганите само затова че са цигани, без да правят разлика между добър и лош човек. Кражбите, изнудванията са върхът на дейност сред населението на гетото, занемарена от десетилетия.


      5. Шест пъти в течение на пет години ме канят с призовка и съм принуден да си взема един ден отпуск, за да се срещам всеки път с различен някой следовател. Разпитват ме сякаш не съм потърпевш, ами съм крадецът, питат всеки път едно и също, сякаш за да се уверят дали не лъжа, но шест пъти в призовката до мен как ни веднъж не изписаха вярно фамилното ми име, та рекох на г-н районния зам.-прокурор прекалено мазния Б. Мендев да вземе да се стегне и да запише правилно името ми в книжата по делото.

      Петима са крадците. Петима още следната вечер, около полунощ видях да се катерят към високите стъкла на гаража ми, и като разбраха, че ги гледаме трима души мъже българи, отдалечиха се развеселени, като щракаха с пръсти и припяваха: "Имаш ху-у-убава кола... Ала твоя ли е тя!" 

      6. От нощта на 5/6 август 1998 до 3 декември 2002 г. са 1215 (хиляда двеста и петнайсет) денонощия. Един от криминалистите във въпросното VІ РПУ ми каза: "Знам кои са крадците, но трябва да ги пипна с краденото в ръце. Двама от нощната патрулка ги видели. Няма как обаче 130-килограмов шкембелия да стигне пет бързи като вятър циганчета! Метнали касетофона ти в контейнер с боклук, прехвърлили се през телената двуметрова ограда на детската площадка зад блок 222 и нашият служител се отказал, отишъл да рови в контейнера.  Двете ти бормашини следния ден са били на пазара в Пъдарско и са продадени, къде ще ги откриеш, зарежи! От касетофона ти нищо не става”.

      1215 денонощия трябваше да минат от престъплението, докато се открие дело в българския съд. Крадецът през 1998 г. бил 15-годишен. Едва на петнайсет, а само за седмица извършил пет обира. Евалла!..Бързи, смели, сръчни – от една страна, от друга – непохватен, тромав държавен апарат от служители, който за пет пари работа не вършат и само ме разтакават.

      7. Шест пъти ми разбиват колата, за да ме ограбят. Охарчих се да купя гараж за двайсетгодишната жигула. Разбиха ми гаража. Иззад две заключени врати в избата на жилищния блок, където живея, ми отмъкнаха два велосипеда; вратата на стайчето ми в избата седи разбита, символично я заключвам. Сред съседите, кажи-речи, единици са ония, дето не са ограбени. Крием се зад метални решетки и врати, треперим в собствения си дом. Това сме ние, Пловдив на простия гражданин – оня, които плаща всички данъци, сметки и такси, но се страхува. 

      Колеги учители, които пътуват с общинския транспорт, разказват за цигански банди от Централната пловдивска жп-гара, шетащи по тролейбусните линии на Цариградско шосе, по автобусни линии № 6 и № 26. Качват се двама-трима яки мъже отпред и двама-трима отзад, и се започва пребъркване на чанти, джобове, портфейли. Качват се и от спирка срещу Централните гробища; редовните пътници по тия линии на градския транспорт знаят крадците по лице, шофьорите не смеят да гъкнат... 

      И така – повече от десетилетие, след като станахме „демокрация”.

      Купих от магазина пистолет. И други се въоръжават. Един от съседите купил ловна пушка, приготвил патрони с бренеке. Зад входната врата на дома, ако си българин, нормално е да държиш метална тръба, кол, тояга. То си е война. Удобно е съдебната власт да отсъди: крадецът е причина за това положение. Допускам, другаде е причината. Всеки случай, не само крадците, а някой високо по етажите на властта има полза българите да сме наплашени до смърт и да треперим за живота и имота си.

      8. Тая седмица в нощта на 28/29 ноември вратите на още две гаражни клетки пред жилищния ни блок бяха разбити. Отраднатото: авто-касетофон, инструменти, фарове, стопове, тонколони и пр. Никой обаче не се е обадил в полицията. "От какъв зор! Ще хванат кокошкаря, колкото да отчетат дейност, и след двайсет и четири часа ще го пуснат, а тарторите на крадците никой не закача, защото са техни хора" – говори съседът. Съседът пооправи криво-ляво рамката на вратата, смени разбития катинар, намира сили да се шегува: "Аз си минах по реда, вие му мислете! " Пред тая напаст и през ум не ти минава друго, освен да си траеш, да мълчиш. Оплачеш ли се, по-зле! Оказва се, че престъпникът има човешки права, които овцата данъкоплатец няма.

      9. Чудно защо от пловдивския Районен съд призовка за делото ми пращат 160 дни преди първото съдебно заседание. От 26 юни до 3 декември са 160 дни. Минава ми през ум: дали съд, следствие, прокуратура не разчитат да забравя за делото?! Я да се обадя и на другите пострадали, призовани като свидетели! Сурова логика има в такова разтакаване... Дали само аз си мисля, че държавата България с всичките си структури работи срещу милиони подобни на мен, които я издържаме на плещите си?
      
     Сменят се управляващите, стилът не се променя. Ала г-жа Държавата зле си прави сметките, ако смята, че ловкият трик вечно ще минава. В крайна сметка, същата тая държава такива като мене я храним, поим, угояваме; рано или късно, като добри Граждани на Републиката, ще трябва лъже-елита на тая държава да го принудим да ни служи, без да ни краде и унижава пред света и пред децата ни. Ако ли не, да върви по дяволите!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 30 noe. 2002 –  not edited 7 sept. 2016
______
* Грабежът с взлом се върши обикновено в нощта на петък срещу събота, защото съботата е пазарен ден за отстоящото на дванайсетина километра Секирово, квартал на град Раковски. И тоя факт е обществена тайна. Бел.авт. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...