ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1097.)
За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената, Космоса (хубостта) покрай нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, и краят винаги един и същ, но пък толкова хубаво е да съзнаваш, че си грешен, и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото човешко, уж ненаситно. – Аноним (1947)
18 oct. 2001
МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ
Лежахме в леглото и каза Мария:
"Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен!"
Заплака Мария, аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно – смутен.
И стана тогава, и тръгна тъй гола –
по-гола не бях я съзирал до днес;
в окото ми сякаш заби се топола
и даже по-лошо – заби се цял лес.
Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как сресва и въси чело;
тя беше все още уж мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло.
Такава разкошна, омайна и сладка,
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи накратко,
в кръв удавил бих грешната своя душа.
Когато Мария там другаде нейде
открие достойния верен жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм вече отдавна убит.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 9 noe. 2022
Илюстрации:
- Разкошни сте, момичета, когато не го съзнавате!
- Младият ненаситен на ласки нехранимайко, 1972.*
–––
* Преразказват ми какво си бъбрели през междучасието момичетата от нашата втора група в Софийския университет, специалност Българска филология, с втора специалност Руски език, и как една между тях – Яна Мавродиева от село Камено, Бургаско, авторитетно се изказала: "О, скъпо ще си продаде кожата той!" Снимка от 1970. Край езерото Ариана до Орлов мост.
А инак, текстът е писан в чест на Ванчето от Хаджиево, Пазарджишко, двайсетина години по-късно, за която колежка от Хасково гневна ми каза: "Ванчето се прави, че не ти обръща внимание, но знаеш ли как вири нос в женската ни компания, затова че се блещиш по нея". А понеже текста писах, кажи-речи, на прима виста, четирите последни реда дописах на следния ден след една нощ с мокри сънища. Приключих с даскалуването и момичето се изгуби някъде. Няколко години след това срещам край пловдивския магазин на "Метро" Ванчето с бебенце в детска количка и две-тригодишно момченце, което подскачаше около нея. И минутка разговор на крак насред тротоара с угрижени пазаруващи пловдивчани ми бе предостатъчна пак да усетя онази вълшебна тръпка с пърхащите пеперуди в стомаха. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
