.jpg)
При натиск, резултатът е според материала – ако един се смалява, почва да бълва змии и гущери, друг израства високо, но понякога се пречупва. Мъдростта на тревата ли? Да не позволиш да те пречупят, като те уподобят на себе си. – Аноним (1947)
23 avg. 2010
Заради нейната актуалност, пускам отново тази тема, публикувана за пръв път на 26 септ. 2008 г. Няма как да не я пусна, след като "пловдивският лъжефилософ Ангел Грънчаров си позволява да ограбва труда на безработен ветеран от антикомунистическата Съпротива.Та редно е и аз от своя страна да разкрия истинския морален облик на съименника. Всъщност, това е моралът на самообявилите се за демократи, особено на иван-костовите. Които са ме виждали знаят, че това не съм аз. Физиономията ми не е дотолкова самодоволна, охранена и пеерастка. Ангел Грънчаров от Пловдив (?!), "Фалософила, професор по философия", но и невероятен страхливец. По едно време се опитах да водя диалог с него, после се отказах. Обаче взе да ми идва до гуша от една негова повтаряна вече стотици пъти лъжа. Писна ми, защото ме засяга лично. Започвам с цитат от адашчето:
"Преди около година ме заплашиха в моя блог с обезглавяване, щото не съм бил... патриот. Туриха ми клипче да видя как става това. На клипчето руски патриоти режеха натурално главата на "терорист-чеченец". Отрязаха му главата и я туриха да я държи с ръце на корема си. Ужасно беше. Предупредиха ме... И аз приех това като кошмарно предупреждение. Протестирах, писах до органите, и никой не ме подкрепи. Просто ме обявиха за лош човек, за луд. Мнозина солидни първенци на блогосферата и досега не щат да комуникират с мен по тази причина. Виж, ако наистина ми отрежат главата, може и да ме пожалят. Знам ли? Първо обаче трябва да ми отрежат главата, пък след това ще се разбере как ще реагират".
Дали беше преди година или преди повече от година, вече не помня. Спомням си обаче за какво се разгоря спорът ни. Пловдивскиото адашче написало статия, в която оправдаваше ромските насилия над българи. Видиш ли, ние трябвало да сме толерантни, да проявяваме разбиране към "онеправданите" роми и да прощаваме. Да не обръщаме внимание, когато в софийския квартал "Красна поляна" мургави банди издигат лозунги "Смърт на българите!". Влязох в неговия блог и го попитах: "Адаш, не си ли даваш сметка, че с отказа законите да се прилагат еднакво за всички, може да се създаде омраза, от която ще има непредвидими последствия?".И му дадох пример... Пуснах препратка към краткото филмче, в което двама руснаци убиха двама таджикски роми. На първия отрязаха главата, а втория го застреляха. И попитах: "Адаш, това ли искаш да се случва и у нас?"
Хубаво, ама пловдивският ми адаш оттогава пищи, че някой искал да реже неговата глава. Което изобщо не е вярно. Което е една отвратителна лъжа, отвратителна като рязането на глави. Хайде, нека да покаже "заплахата". Няма как да я покаже, тъй като бях написал ясно и недвусмислено, че ако властите у нас продължават да си затварят очите пред циганската престъпност, българите може да преминат към самозащита. И ще стане страшно. За него, нямаше не само дума, нямаше намек, ни сянка от намек. Разбирам го. И на него му се иска да изтъкне колко е смел, какъв герой е, че даже с обезглавяване го плашат. Само дето не е вярно и лъже-героизмът му е измислен. Преди време арабски терористи обезглавиха двама български шофьори. (...) Не съм прочел адашчето да се възмути нещо, не съм прочел да се възмущава от показното клане. Тогава адашът дипломатично си затрая. Сега обаче пищи. И продължава да пищи, защото трябва някак да се изпише герой, а няма с какво. Глупаво е. Не казвам, че е нечестно, защото демокрадците чест нямат. Статийката му на адашчето е посветена на побоя над журналиста Огнян Стефанов. Похвално. Похвално, ама не съвсем. Щеше да е похвално да бе протестирал срещу всички посегателства над свободното слово. Да, ама не! Адашчето не протестира и когато мен ми подпалиха жилището заради написано слово. Не можеха с друго да отговорят, отговориха с коктейл "Молотов". Пловдивският ми съименник много добре знаеше за този случай, тъй като клеветата, че съм се напил и съм се подпалил сам, го бе застигнала и него. Поради странния факт на еднаквите ни имена.
То, горкичкото, протестира сега, когато всички протестираме. Протестира сега, защото в огромната маса от протестиращи е в безопасност. Той е на сухо и на топло, сега на него нищо няма да му се случи. Нали така, другарю Грънчаров, нали така тавариш ленинградски възпитанико? Ангел Грънчаров от Пловдив е лицемер. Лъжец. Страхливец. Само ми срами името. Затова никога не се подписвам само като Ангел Грънчаров, та макар не от Пловдив, а от Ботевград. Затова повече ме знаят не като "Ангел Грънчаров", а като Елтимир. Името Ангел Грънчаров е малко пооцапано. Понаакано. От пловдивския ми адаш... Същият, който приема предупреждението към ромските престъпници като заплаха срещу себе си. Впрочем вече почвам да се питам дали няма да е добре, ако някой някъде не вземе да резне главата на такъв лъжец! Дали лъжата в България ако не изчезне, поне ще вземе да намалява?
Ботевград 26 септември 2008 година
Ангел Грънчаров – Елтимир
.jpg)
През януари 1988 г. се включва в антикомунистическото сдружение "Независимо дружество за защита правата на човека", създадено и ръководено от Илия Минев (1918-2000). Елтимир е сред основателите на Движението "Воини на Тангра“ през 1998 година. Разследван от ДС и осъден за противодържавна дейност през 1998 и 1999 г. Според негови твърдения, разследващи са същите офицери от ДС, разследвали го и преди 10 ноември 1989 г., преминали към новата служба НСС. От 1991 г. се занимава с журналистика, сътрудничи на няколко издания в София. Пише и издава книги (в електронен формат). Издател и главен редактор на в. "Независимост" – печатен орган на Българско революционно освободително движение, и вестник "Съпротива", издание на Движение "Воини на Тангра". Името му е в т.нар. "Речник на дисидентите". Издъхва на 54-годишна възраст на 25 ноември 2013 г. Вж.
.jpg)
.jpg)
