Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 16 октомври 2018 г.

Ars Poetica – ЧЕРЕН ОБЛАК ГРАДОНОСЕН

ЧЕРЕН ОБЛАК ГРАДОНОСЕН

Черен облак градоносен, цял ден носи се из къщи,
чувам я
гневи се люто, и мърмори, и се пали,
покрай огъня разпален аз тетрадките разгръщам 
и навън се кискат ледни зимни декемврийски хали.

Май
е нещо си болнава – днес в завода не отиде,
и все пак не си остави мръсното пране непрано
от кухнето ни бедняшко чак до веждите се вдига
пяна, сякаш някой свири
виртуозно на пиано.

Уж тетрадки
те разгръщам, уж в учебника се ровя,
а урокът непонятен пак, уви! – за мен остава,
но не смея да я питам; ще ме скастри най-сурово,
че от нея по-суров не зная в цялата държава.

Къкри в тенджерата
бобът, мирис носи се уханен,
девет стъпала надолу
тук живеем си прилично,
и не
виждам на земята нищо от това по-странно,
как от майка си по този начин чувствам се обичан.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019


Plovdiv, 29 noe 2013 – edited by 16 oct. 2018

Илюстрации:
- 1944 г. майка ми – студентка в пловдивския Учителски институт (горе);
- 1945 г. с първата й дружка някоя си Анчето нейде из Пазарджик (долу).